Казахстан заплаши със санкции участниците в разработването на петото по големина в света петролно находище – Кашаганското. Това заяви министърът на енергетиката и минералните ресурси на страната Сауат Минбаев, цитиран от „Независимая газета". Смесената компания Agip KCO, в която акционери са италианската Eni, френската Total SA, американските Exxon Mobil и ConocoPhillips, британско-холандската Royal Dutch Shell и японската Inpex Corp., отложиха финализирането на проекта първо от 2010 за 2011г., а по-късно – за 2012-2013 г. Тъй като казахстанската "КазМунайГаз" няма възможност да увеличи дяловото си участие и да форсира проекта, от Астана са твърдо решени да наложат санкции заради забавянето. “Ще реагираме остро на последствията от забавянето – заяви Минбаев, – и то с реални мерки.” Според експерти една от възможните санкции е Казахстан да поиска вместо сегашните 10% от приходите цели 40%. Освен това отново може да бъде повдигнат въпросът за финансови компенсации, чиито размери ще бъдат определени в хода на предстоящите преговори. Според проучванията Кашаганското находище крие в недрата си 7-9 млрд. барела, които могат да бъдат извлечени, а целият му резерв е за около 40 млрд. барела. Находището се проучва от 2005 г., а цената му постоянно нараства. Според инвеститори, ако в началото са били необходими $57 млрд., то за въвеждането в експлоатация в момента са необходими общо $136 млрд. Същевременно Казахстан е заинтересован от участието на чужди инвеститори. Кашаганското находище е доста дълбоко, а запасите му са класифицирани като трудно извлекаеми. Без опитни западни партньори на "КазМунайГаз" ще е доста трудно да достигне до петрола. Затова анализатори смятат, че казахстанските власти могат да поискат компенсация за поредната отсрочка, но няма да разтрогнат договора. Същевременно бившият шеф на ФЕД Алън Грийнспан заяви, че котировките на петрола ще продължат да нарастват поради факта, че компаниите от сектора влагат твърде малко средства в увеличаване на производствения капацитет и подобряване на инфраструктурата на добива. Това от своя страна затруднява отговора на въпроса за увеличеното търсене. Цената на петрола падна след като докосна $127 Цените на петрола се понижиха слабо вчера, след като котировките на черното злато доближиха прага от 127 долара за барел. Рекордното покачване бе предизвикано от опасенията, че Иран може да реши да намали производството си, предаде Асошиейтед прес. На Нюйоркската стокова борса вчера американският лек суров петрол понижи цената си с 0,20 цента до 125,60 долара за барел. Европейският сорт Брент се търгуваше с 0,90 цента по-евтино за 123,20 долара за барел. Цената на ОПЕК също падна с 0,89 до 118,76 долара за барел.