Екип „Класа“ България има шансове да въведе еврото доста след 2010 г., а Словакия ще стане 16-ата страна в еврозоната от 1 януари 2009 г. Страната ни не отговаря на два от общо петте критерия за въвеждане на еврото – висока инфлация и обменен курс на националната валута, става ясно от публикувания вчера Доклад за сближаване 2008 на Европейската централна банка (ЕЦБ). Последната дума за Словакия имат през юли финансовите министри на ЕС, които също трябва да се произнесат дали 5,4-милионната страна може да въведе еврото като разплащателна единица. Докладът прави оценка на икономическото и правното сближаване на десет държави - членки на ЕС: България, Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Швеция. В него се анализира дали в тези държави е била постигната висока степен на устойчиво икономическо сближаване. Освен това той измерва съответствието със законово установените изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от националните централни банки, за да станат неделима част от евросистемата (правно сближаване). Не са готови за въвеждане на еврото и други страни - членки на общността: Полша, Чехия, Унгария, Естония, Латвия, Литва и Румъния. Причините за това са освен високата инфлация в тях, големият им бюджетен дефицит (изискването е този показател да не надхвърля 3% от БВП) или фактът, че не са се присъединили към валутния механизъм ERM II. Обикновено престоят в него е поне 2 години преди влизането в еврозоната, за да се тества способността на държавата да държи стабилна националната си валута. Миналата есен премиерът Сергей Станишев заяви в Брюксел, че България вече може да започне преговори за влизане в ERM II, но тази година все още конкретни стъпки няма. Понастоящем в ERM II са Естония, Латвия, Литва и Словакия. В доклада на ЕЦБ се посочва, че средната инфлация за 2007 г. в България е била 9,4% - доста над препоръчителната стойност от 3,2 на сто. Тя се измерва, като се прибави 1,5% към средното ниво на трите страни с най-ниско поскъпване в ЕС, а за последните 12 месеца това са Малта – с 1,5%, Нидерландия – с 1,7%, и Дания – с 2 на сто. В документа се припомня, че през 2003-та поскъпването на живота у нас е било 2,3% и е достигнало до 7,6% през 2006 и 2007 г. Прогнозата на ЕЦБ е, че инфлацията ще се запази до около 10% през тази година. Възможно е обаче процентът да спадне до 6 на сто през 2009 г. Едно от петте условия за въвеждане на еврото изисква инфлацията да не надхвърля с повече от 1,5% средното ниво за трите държави членки с най-ниска инфлация в ЕС. Повечето от новите членки на общността отбелязват равнище на инфлацията доста по-високо от критериите за членство в еврозоната, става ясно от доклада на ЕЦБ. Единствено Словакия със своите 2,2% поскъпване за последните 12 месеца отговаря на условията. Според анализаторите от ЕЦБ причина за инфлационния натиск е засиленото вътрешно търсене. Бързото нарастване на заетостта в съчетание с отлив на работна сила към други държави - членки на ЕС, е довело до значително затягане на трудовия пазар и натиск за покачване на заплатите. Най-важният външен двигател обаче си остава повишаването на цените на енергоносителите и храните, което оказва силно въздействие в Централна и Източна Европа. След Словакия втората най-добре представяща се държава е Полша с инфлация от 3,2%, констатира докладът на ЕЦБ. На трето място е Чехия с 4,4 на сто. Най-високата инфлация е отчетена в Латвия – 12,3%, България – 9,4%, Естония – 8,3%, и Литва – 7,4%. Според доклада законодателството на България, Чешката република, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка и за правна интеграция в евросистемата. Освен това законодателството им (с изключение на Швеция) не е в пълно съответствие с изискването за забрана на паричното финансиране. На оценка е подложен и бюджетният излишък, макар че този въпрос е изцяло в ръцете на националните правителства. Въпреки това в документа се отчита, че от балансиран през 2003-та излишъкът в българския бюджет в момента достига до 3.4% от БВП.