Забавяне на темпа на растеж на България до 5,6% през тази година прогнозират анализаторите на Банк Аустрия в свой доклад вчера. През последните години икономиката ни растеше с над 6 на сто годишно, но и през 2009 г. макроикономистите на трезора прогнозират спад до 4,8%. В тази посока бяха и направените през април предвиждания на експертите от МВФ. Добрата новина е, че от Банк Аустрия смятат, че през първото полугодие ръстът на БВП ще е в рамките на 6,25%. Основание за това им дават данните за повишаване на продажбите на дребно – тенденция от декември м.г., потвърдена и от показателите през първите три месеца на годината. От банката обаче посочват уязвимостта на българската икономика, която също изпитва последиците от световната кредитна криза. По-високата цена на работната сила и очакванията за по-слабо икономическо развитие в световен мащаб ще доведат до спад на чуждите инвестиции особено в сектора на имотите, където е най-големият приток у нас. Българската икономика е твърде отворена, което я прави силно зависима от външните капитали. Преките чуждестранни инвестиции са се повишили с 15,3% през януари и февруари до 432 млн. евро от 375 млн. евро за същия период на 2007 г. В момента те покриват едва 31% от дефицита по текущата сметка. Очаква се забавянето им - до 14,5% от БВП през 2008 г. и до 11% от БВП през 2009 г. Дефицитът по текущата сметка - 20,2% от БВП т.г. За сметка на това от Банк Аустрия очакват свиване на дефицита по текущата сметка и спад на инфлацията в средносрочен план. В края на м.г. той мина 21% от БВП, а в края на март т.г. стигна 7,2 на сто от прогнозирания БВП. Дефицитът по текущата сметка се е увеличил с 16,2% на годишна база пред първите два месеца на годината до общо 1,291 млрд. евро. За същия период м.г. обаче е бил 1,112 млрд. евро. Анализаторите очакват спад на дефицита до 20,2% от БВП през 2008 г. и до 17.5% през 2009 г. Според доклада развитието на кредитния пазар и паричното предлагане ще продължат да подкрепят имотния пазар и предприемачеството в България. Отбелязва се, че въпреки крънча страната ни продължава да се радва на висок инвестиционен интерес. Обемът на отпусканите кредити обаче ще намалее, а банките ще бъдат принудени да разчитат на финансиране от страна на гражданите – т.е. да поставят ударението върху привличането на депозити. Капиталовият пазар е пострадал силно от изтеглянето на чуждите капитали, като в момента първичните публични предлагания (IPO) на компании са сведени на практика до нула. Анализаторите обаче очакват възстановяване на фондовата борса и излизане на изключително атрактивни компании, които в момента изчакват. Укротяване на инфлацията? Прогнозата за двуцифрена инфлация тази година се запазва, като се препоръчва тя да бъде “укротена” - в противен случай ще понижи потребителското търсене и ще навреди на бизнес очакванията в реалната икономика. Банк Аустриа предвижда, че скоро българското правителство ще се превърне от кредитополучател в кредитор. Отбелязва се, че в края на февруари външният ни дълг е спаднал до 5,1 млрд. евро, или 16,1% от БВП, а фискалният резерв е бил 3,8 млрд. евро. През март България погаси предсрочно 266,9 млн. евро и $12,8 млн. задължения към Световната банка. Бюджетният резерв покрива на 80% публичния дълг на страната. Макроикономистите също така отбелязват, че мониторинговият доклад на ЕК през юни за напредъка на България в правосъдието и борбата с организираната престъпност ще е от значение за това дали ще получим пълния размер на европейските фондове или ще бъдат активирани предпазни клаузи.