- Г-н Велев, каква бе 2010 г. за българския бизнес?
- Много трудна, но е важно, че тенденцията се промени. Трендът се обърна и нещата тръгнаха на излизане от кризата. Годината бе трудна и за хората, и за бизнеса. Много фирми излизат от нея с разклатено финансово здраве. Важното е, че се запази макроикономическата стабилност и данъчните ставки останаха на ниски нива. Правителството издържа на изкушението да увеличава разходите, срещу които няма приходи в бюджета. Може да се каже, че най-трудното мина.

- Според изследване на Българската стопанска камара 63% от българските фирми са оптимисти за следващата година. Това вярна картина ли е според вас?
- Да, това са и моите наблюдения. Казах, че тенденцията вече е променена и вече в много сектори на икономиката отчитат значителен ръст на продажбите. Това са основно експортно ориентираните отрасли, като металургия, машиностроене, електротехника, текстил и облекло. Има ръст в туризма и в селското стопанство. Така че компаниите гледат с по-голям оптимизъм към 2011-а като година, в която ще имаме затвърждаване на този ръст и подобряване на финансовото състояние, на ликвидността. Наблюдаваме ръст в търговията и услугите. Има известни проблеми в строителния сектор.

- Само увеличеният износ ли е основа за оптимизма на българския бизнес?
- Износът е на първо място, разбира се. Излязоха данни на Евростат, според които България е с най-голям ръст на експорта в целия Европейски съюз. Така че износът силно доминира. За съжаление не можем да кажем същото и за вътрешното потребление. То ще последва износа, но ще трябва време. Добрата новина в този посока е, че вече има спад на безработицата. Очакваме плавен ръст в заетостта и доходите в реалния сектор да започнат да растат, особено в експортно ориентираните сектори. Една по-голяма сигурност ще доведе и до ръст в потреблението. Това пък ще доведе до по-голям ръст в търговията и услугите през следващата година.

- В такъв случай реалистична ли е прогнозата на правителството за ръст от 3,6% от БВП през 2011 г.?
- Всъщност нашите предвиждания са за ръст в продажбите на индустрията в порядъка на 10-15%, което би съответствало на ръст на БВП около 2-3%. Така че е възможен ръст от 3,6% през следващата година, но това е по-скоро оптимистичната прогноза. Независимо от това бюджетните приходи отново са планирани консервативно предвид изпълнение на тази и предходни години. По мое мнение заложените приходи са напълно изпълними. Възможно е да има и преизпълнение. Важното е да няма преизпълнение на разходите. Всъщност дефицитът в бюджета за тази година ще бъде по-малък от предвиденото в актуализацията за 2010 г. Това е добра предпоставка за намаляване на планирания дефицит догодина и оттам – за нарастване на доверието към страната ни в международната финансова общност. Както виждате, рейтингът на България е потвърден и не спада. Това води до постепенно намаляване на лихвените равнища по кредитите.

- Скоро финансовото министерство отчете, че остават много малко средства за разплащане на държавата към фирмите, заявили проектите си със 7% дискаунт. Съгласни ли сте в тази отстъпка от първоначално договорените суми?
- Ние остро възразихме срещу това решение, тъй като при закъснение в плащането с година и повече би трябвало да се олихвяват тези суми, а не да се орязват. Компаниите са изпълнили възложените им задачи с кредити, дори и от доставчици, с лихви от порядъка на 10%. Когато се плаща една година по-късно, те вече са с 10% назад и като прибавим още 7% дискаунт, се разбира, че няма рентабилност в работата. Компаниите, които се решиха на тази стъпка, бяха принудени да го сторят с цената на значителни загуби заради драстично влошена ликвидност и опасност от фалит.
Тук искам да добавя, че и общините са не по-малък длъжник на бизнеса и неплатените суми са почти в същия порядък. Възстановяването на ДДС се движи на приливи и отливи. Напоследък отново има задържане на ДДС, включително и към големи данъкоплатци. Сигнализирахме за това финансовото министерство и оттам поеха ангажимент да се проверят и разрешат случаите. Тези практики, които периодично възникват, се отразяват много тежко на бизнеса. Неплащането от страна на държавата понякога води до срив и невъзможност да се поддържат жизнените функции на компаниите.

- Има ли бизнесът други неуредени сметки с държавната администрация в края на годината освен неразплатени проекти и задържан ДДС?
- Сериозен резерв за увеличаване на ръста на икономиката е по-доброто регулиране. Ние многократно поставяме този въпрос. Добре е, че през тази година се заговори за програмата за по-добро регулиране. Кабинетът в това отношение остава длъжник на бизнеса. Много малко функции добави електронното правителство, на практика там нещата са без напредък. Така и не бе направена оценка на въздействието на готвените нормативни актове. Благодарение на острата реакция от страна на бизнеса много от тях бяха спрени навреме, защото биха влошили драстично бизнес средата.
Същевременно няма решаване на проблеми, които се поставят от десетилетия. Например за таксата смет. И през следващата година тя отново ще се определя от общините на база данъчната стойност на дълготрайните активи, а не на база генерирани битови отпадъци. Нашата страна остана последна в ЕС в разрешаването на този проблем. В това отношение резервите са значителни и нашите очаквания са следващата година, която няма да е толкова тежка от гледна точка на фиска, правителството да може да насочи повече внимание към по-доброто регулиране.

- Кои от реформите, предприети от кабинета на Бойко Борисов през 2010 г., смятате за успешни?
- Пенсионната реформа, макар и не в най-радикалния и смел вид, беше подновена. На дневен ред е реформата в здравеопазването. Следва да продължи реформата в администрацията и най-вече разширяване функциите на електронното правителство.

- Съгласни ли сте с промяната в Закона за Търговския регистър за увеличаване с една година на срока за пререгистрация на фирмите? Кога ще стане ясно колко са действащите фирми в България?
- Очевидно това беше наложително, защото няма готовност в момента за прекратяване на този срок. Фирмите, които са се пререгистрирали, са горе-долу тези, които подават финансови отчети и те са действащите компании. Има много „спящи“ фирми, които нямат никаква дейност и съответно редът за тяхното ликвидиране трябва да бъде по-добре обмислен. От тази гледна точка беше разумно да се удължи срокът за пререгистрация. Важно е да се използва това време отсега, за да се подготвят нормативно и организационно процедурите, за да не се наложи следващо удължаване на срока.

- Настоявате ли за други законодателни промени през следващата година?
- Бизнесът предпочита стабилност в законодателството и обикновено промените не водят до добро, защото са свързани с преходни периоди и с време за тяхното осмисляне и прилагане. Важното е да има промени в областите, в които предстоят реформи, а именно в здравеопазването, в администрацията, ако приемем, че реформите в образованието и пенсионната сфера са донякъде в ход.

- Въпреки оптимизма за изход от кризата имате ли опасения за влизане на страната в спиралата на рецесия?
- Нашата отворена икономика се влияе много силно от контрагентите ни, предимно в страните от ЕС. Така че ние до голяма степен сме функция на развитието на нещата в Евросъюза. Доколкото и там се предвижда ръст на икономиката, тази опасност - трендът да тръгне надолу, можем да кажем, е минимална. Разбира се, има несигурност, но ние съдим по поведението на основните ни клиенти от Стара Европа, защото хоризонтът на поръчките е много близък. Няма дългосрочно и средносрочно планиране, има само краткосрочно. Трябва да имаме едно наум, докато не се появи средно- или дългосрочна поръчка.

- Кои браншове очаквате да бъдат най-печеливши догодина?
- С много сериозен потенциал от тази година излизат браншовете добивна промишленост, металургия, машиностроене и текстил. Туризмът също се развива добре и очакваме тази тенденция да продължи и занапред. Надеждите ни са да спре спадът в строителството, за което основно се разчита на ефективното усвояване на еврофондовете за инфраструктурно строителство. Общият фон на повишената заетост ни кара да смятаме, че и доходите ще се повишат. Те биха се отразили на спада в потреблението и съответно в ръст на търговията и услугите впоследствие.

Интервюто взе Лили Мирчева