Бъфет в Европа на лов за компании
Идния месец милиардерът Уорън Бъфет ще се отправи на европейска обиколка, в която са планирани четири спирки и срещи със собственици на семеен бизнес, съобщава вчера Блумбърг.
Идния месец милиардерът Уорън Бъфет ще се отправи на европейска обиколка, в която са планирани четири спирки и срещи със собственици на семеен бизнес, съобщава вчера Блумбърг. Години наред той подготвяше почвата за придобиването на европейски активи.
В центъра на кампанията е Ангело Морати, потомък на семейството, основало италианската енергийна компания „Сарас Ес Пи Ей“. През третата седмица на май президентът на „Бъркшир Хатауей“ ще посети Милано, Мадрид, както и още два града от Германия и Швейцария, съобщи Морати. Асистентката на Бъфет - Деби Босанек, потвърди информацията.
„Целта е да се срещнем с представители на семейни компании, изобщо типични европейски династии“, заяви в телефонно интервю Морати, вицепрезидент на базираната в Милано „Сарас“. „Бъфет е убеден, че рано или късно някой от тези големи бизнеси ще попадне в ръцете му“, пояснява той.
От известно време Бъфет се оглежда за инвестиционни възможности извън САЩ, в които да впрегне свободния капитал на компанията си „Бъркшир Хатауей“ от над $40 млрд. в кеш. Морати заяви, че организира пътуването заедно с Елтън Вертхаймер, президент на базираната в Израел „Искар металуъркинг“, която през 2006 г. бе придобита от „Бъркшир“ в първата сделка на Бъфет извън САЩ.
Морати е „хрътка“, която навярно ще може да насочи Бъфет към изгодни инвестиции в Европа, заяви Том Русо, който управлява над $3 млрд., в това число и дялове на „Бъркшир“.
Европейската нишка започва преди 7 години
„Внимателно подбираме участниците в срещите. Може и да не са готови да продават сега, но може би след пет години ще са“, заяви Морати.
За 37 години Бъфет превърна базираната в Омаха „Бъркшир“ от западащ текстилен производител в холдингова компания на стойност $200 млрд. с бизнес интереси, вариращи от производството на сладкарски изделия до застраховането.
Ричард Сантули е основател на компанията „НетДжетс“, която предлага наемане на бизнес самолети. През 1998 г. той я продаде на „Бъркшир“. Именно Сантули се свързва с Морати с идеята да се организира вечеря за Бъфет.
Събитието е организирано в началото на 2001 г. в къщата на Морати в Милано. На поканата се отзовават 50 души, проявили интерес да се срещнат с мъжа, който извън финансовите среди тогава бе слабо познат в Европа. Сред присъствалите на вечерята били членове на семейство Барила, собственици на едноименната компания за тестени изделия, испанската фамилия Аранго, шефът на „Телеком Италия“ и др. Оттогава четири пъти годишно Морати пътува до Омаха, за да информира Бъфет за проблемите и състоянието на компаниите в Европа. „Правя го като приятел“, казва Морати, който освен че помага в управлението на „Сарас“, се описва като инвеститор, който е изучавал Бъфет още преди да го срещне.
Натискът върху долара
През 2006 г., след като натрупа близо 22 млрд. долара от залагания за спад на долара, Бъфет обяви, че предпочита да купува компании извън САЩ. „На американците повече им харесва да купуват чужди продукти, отколкото на останалия свят да купува американски стоки“, заяви Бъфет в годишното си обръщение към акционерите на „Бъркшир“ миналия февруари. „Така САЩ дневно прехвърлят към останалия свят около $2 млрд. в активи и дължими суми. С времето това оказва натиск върху долара.“
Една от мантрите на Бъфет е да инвестира в сфери, които познава. След вечерята в Милано той помолил Морати да бъде неговите очи и уши в Европа.
„Съзнаваше, че европейската култура е много по-различна от това, което познава“, заявява Морати. За Морати отплатата са редовните срещи с личността, която описва като най-мъдрия и щастлив човек, когото познава. Бъфет консултира Морати, когато през 2005 г. семейството му обмисляше дали да предложи публично дялове на компанията си. Тогава „Сарас“ набра над 2 млрд. евро.
Бъфет е доказал, че след придобивания често оставя предприемачите да контролират компаниите си, какъвто бе случаят със Сантули в „НетДжетс“. Той винаги предоставя достъп до капитал и финансова компетенция, както и обещанието, че на собствениците няма да им се наложи да сдадат управлението. Това може би ще се хареса на европейските фамилни династии, смята Морати.