- Г-н Капороси, как оценявате бизнес средата в България? Какво се промени в условията на криза?
- Ситуацията в България се променя много динамично. Налице е инвестиционен интерес, но имаше и някои противоречия, касаещи възможностите за бизнес в България през този период на криза, но със сигурност по-малки в сравнение с други европейски държави. Негативният аспект, който наскоро се отбеляза, е нарастването на търговския дефицит с намаляване на износа. По време на този кризисен период считам, че липсваше високо доверие от страна на гражданите и потребителите. Например яснотата в сектора на недвижимите имоти, която характеризираше изминалите години, значително намаля. Натискът от страна на Европейската комисия към страната за по-добро управление на европейските средства и повишаване на разхода често създаваше неясен климат, който в повечето случаи беше неоправдан. Но точно това са моментите, когато е възможно да се направят радикални промени и да се покаже техният потенциал.
В този момент България повече от всякога може да реализира тези стъпки, особено спрямо други държави, като Италия. Важно е да се убедят инвеститорите, че България е не само добра страна за правене на бизнес с лесни печалби за 1 или 2 години, а държава, в която може да се изгражда устойчив бизнес. Това е такъв вид бизнес, при който положителните резултати идват не само след първата година-две, а се търси дълготрайна печалба – след 3-4-5 години.

- Кога очаквате българската икономика да започне да се възстановява?
- Възстановяването на българската икономика вече е в ход, задвижвано от икономическия подем в ЕС. Освен това българският пазар е със стратегическо географско местоположение, което му позволява лесен достъп до турските пазари, както и близки отношения с Русия. Въпреки това възстановяването тук зависи основно от Европа. Факт е, че статистиката вече отчете излизане от рецесията, но по-ясни сигнали за ръст на БВП можем да очакваме през втората половина на следващата година, когато някои от стратегическите проекти във възобновяемата енергия започнат да набират скорост. Трябва да се отбележи, че конкурентните разходи за енергия и благоприятната данъчна политика ще способстват страната да бъде една от основните дестинации за инвестиции и релокализиране на производството в Европа. Във фискално отношение Унгария и Испания например са в много по-трудно положение. Пак повтарям, 70% от възстановяването зависят от Европа, но 30% от България. И преди всичко дали управляващите имат куража и смелостта да проведат необходимите реформи.

- Кои са секторите на икономиката у нас с най-голям потенциал?
- За съжаление в миналото се случваше България просто да следва тенденциите. Например недвижимите имоти – преди години всички бяха залитнали да строят, беше модерно да се инвестира и в туризма – всичко това доведе до огромните бетонни палати по Българското Черноморие. Днес аз виждам потенциал например във висококачествения туризъм – този, който не разваля уникалната природа на България, а я промотира, като културния туризъм например. Защото чуждите туристи няма да идват по Черноморието заради огромните постройки или лъскавите хотели. Те ще дойдат заради интересните места, историческите забележителности, планините и горите. В Италия направихме същото преди 40 години. Други сектори с висок потенциал са технологиите и възобновяемата енергия.

- А смятате ли, че правителството има нужния кураж за реформи? И какво трябва да направят управляващите, за да се повиши усвояването на европейските фондове?
- Според мен, доколкото съм имал възможността да констатирам, това правителство постави началото и реализира решителни и конкретно насочени мерки с цел да премахне пречките и проблемите, които в последните години спираха развитието на страната. Разговарял съм с министъра, който отговаря за усвояването на евросредствата, Томислав Дончев. Той ми вдъхва доверие и всички идеи, които лансира, са конкретни и доста иновативни. Освен това, както в много други страни, основните проблеми на България са от структурен характер и следователно не са лесно разрешими, тъй като се нуждаят от енeргична и дълбока намеса в сърцето на системата. Следователно това не е намеса, която е пряко зависима от политиката на едно или друго правителство, а е дълбоко свързана с натурата на съответната страна.
Страната във всички свои компоненти трябва да е наясно с реалните си ресурси, да признае без срам своите ограничения и страхове и да засили потенциала си. Трябва наистина да се намерят сили да се мисли и работи за въвеждането на нови дейности в управлението на структурните фондове, намалявайки преди всичко огромните бюрократични бариери, които са създадени през тези години, улесняване на процедурите за реализиране на проектите и най-вече увеличаване нивото на познаване на структурните фондове и на техните правила сред потенциалните бенефициенти. Това, което наистина липсва от гледна точка на ползването, е ясната визия и съзнание за това, какво са европейските фондове, трябва да се реализират инициативи за информираност, които могат да повишат познаването на различните инструменти сред населението, което да опознае ясно правата и задълженията при достъпа до ресурси.

- Кои са основните трудности пред усвояването на еврофондовете и как могат да се преодолеят те?
- Списъкът е дълъг. На първо място е страхът да не се правят грешки. Смятам, че българските експерти са много добре подготвени, но все още нямат опит, което е напълно нормално. Администрацията тук е с огромен потенциал, опитвате се да решите проблемите много бързо. Това, което се случва тук за 3 години, на Италия й бяха необходими 10 години.
Вярно е обаче, че процедурите по кандидатстване и усвояване на евросредства са изключително сложни, бюрокрацията – огромна. Защото ЕС поставя само общите, базисните правила за структурните фондове. Всяка отделна държава си разработва допълнителните регламенти към съответните оперативни програми. Затова трябва да се положат усилия компаниите и всички заинтересовани потенциални бенефициенти да се запознаят и да имат достъп до програмите и най-вече да се улеснят правилата за кандидатстване. От една страна, ще се генерира знание, от друга, ще се упражнява контрол и ще се ограничи корупцията. Вярно е също така, че властите срещат сериозни трудности в превенцията на опити за измами, а обикновените хора пък са затруднени в набавянето на правилните източници. Затова е необходимо разработването на повече възможности за срещи и дискусии с потребителите, на които не само да им се дава необходимата информация, но и да се запознават с отговорностите и задълженията, произтичащи от структурните фондове. Така че мерките ще повлияят не само на управлението на европейските фондове, но и ще подобрят съществено образа на страната в чужбина.
Да не забравяме, че структурните фондове не са единствената възможност за използване на евросредства. Съществуват и програми, които са директно под контрола на ЕК, от които бизнесът, асоциациите, университетите и дори министерствата и администрацията могат да извлекат ползи. Към момента нивото на достъп до подобни програми от българска страна е много ниско. Много хора твърдят, че България има нужда от ЕС, докато аз поддържам точно обратното. Европа в рамките на изграждането на своя път на гражданско и демократично общество има необходимост от България и от нейното културно наследство. Имате огромен потенциал да се превърнете в модел за Европа.

- А какво точно представлява Експертният съвет по структурни фондове и европейски програми и каква е неговата роля?
- Експертният съвет по структурни фондове и европейски програми е създаден през 2008 г. от Италианската търговска камара в България. Целта му е да следи и прави мониторинг на развитието и изпълнението на структурните фондове и другите програми в България. Ние анализираме нуждите на неправителствените организации, на фирмите и другите потенциални ползватели на евросредства. Правим преглед кои италиански организации могат да са полезни и какви решения и действия трябва да бъдат предприети, за да се улесни огромният обем информация. Целта ни не е да продаваме нещо или да поучаваме, а да споделяме опит.

- Какви са отношенията ви с представителите на българските институции?
- Дейностите, с които Експертният съвет по структурни фондове и европейски програми се занимава по обмяна на опит и споделяне на добрите практики, са високо оценявани от българските институции. В този контекст наскоро организирахме заедно с министъра по управлението на средствата от ЕС кръгла маса, на която присъстваха някои от директорите на основните организации, участващи в този процес. На нея присъстваха и водещи италиански експерти по структурни фондове. Сред основните разисквани теми бяха опростяването на бюрократичните процедури в управлението и усвояването на евросредствата, вдъхновени от някои добри и лоши практики, характеризирайки Италия в миналото. Кръглата маса по инициатива на министър Дончев идентифицира някои много важни и градивни възможности да се черпи реално знание как бързо да се подобри управлението на фондовете и какви са необходимите стъпки за това. Бях силно впечатлен от отличното ниво на участниците от страна на държавните органи.


Интервюто взе Диана Йосифова