Еврото празнува 15-ия си рожден ден днес. През 1995 г. на днешната дата името на единните европейски пари беше прието в Мадрид официално. Целта беше тази валута да се използва от държавите на Стария континент, за да улесни разплащанията и паричните транзакции. Кръстник на еврото е Жермен Пирло, белгийски специалист по изкуствения език есперанто, както и бивш учител по френски език и история. Той дава известното вече име на парите на 4 август 1995 г. Новата валута навлиза реално в употреба на 1 януари 1999 г., повече от 3 години след създаването си, и заменя европейската парична единица, позната повече като екю.
Масово еврото започва да се използва в началото на 2002 г., когато 303 млн. жители на Европа приемат валутата за законно платежно средство. Трансформацията на пари обхваща австрийския шилинг, франковете на Белгия, Франция и Люксембург, германската и финландската марка. Общо 12 страни от Европейския съюз заменят парите си с еврото през 2002 г. Италианските лирети, испанските песети, португалското ескудо, ирландската лира, холандския гулден и гръцката драхма също са заместени от единната валута и остават в историята. Други европейски страни, които не са част от ЕС, също приемат еврото и образуват т.нар. еврозона, в която циркулира тази валута. Монако, Сан Марино и Ватикана са микродържави, които не са част от ЕС, но от 2002 г. използват единната валута. Някои страни, като Словения, Кипър, Малта и Словакия, приемат еврото по-късно, в периода 2007–2009 г. Очаква се още 8 страни да влязат в еврозоната, като България е сред тях.
За 15-годишната си история еврото се е превърнало във втората по значение резервна валута, както и във втората най-търгувана в света след долара. Тя е станала и символ на Стария континент. Икономисти и финансисти пожелават дълъг и безоблачен живот на еврото, но не са малко и песимистите, които предричат скорошния крах на единната валута. Те смятат, че това ще се случи, ако големите икономики от еврозоната се върнат към старите си валути, които са използвали преди еврото.