Еврозоната трябва да създаде постоянен механизъм за решаване на кризи, който ще принуди страните да проведат реформи, за да получат помощ. Това обяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в свой доклад, публикуван вчера. Според експертите е необходимо европейските лидери да "укрепят" управлението и рамката на мерките за справяне с кризи, както и да оздравят банковата система. "За целта могат да се окажат необходими нови операции за рекапитализиране на банките, но веднага щом това стане възможно, трябва да се сложи край на подкрепата за банковата система", призовават от ОИСР. Според разчетите им "тежка несигурност" продължава да тегне върху съживяването в еврозоната, което ще бъде "слабо" и "бавно".
Валутният съюз се очаква да отчете икономически ръст от 1,7% в еврозоната през тази година и 2% през 2011 година. Растежът ще бъде на две скорости – т.е. проблемните страни от периферията ще имат доста по-слаб икономически ръст в сравнение с водените от Германия страни от централната част на еврозоната. Европейските нации се радват на устойчиво възстановяване, но трябва да приемат строги санкции за коригиране на икономическите дисбаланси и скоро трябва да започнат да намаляват своите масивни дългове, смятат от ОИСР.
Темата за създаване на механизъм за решаване на кризи се очаква да бъде една от основните по време на срещата на лидерите на ЕС на 16 и 17 декември. Според БиБиСи ЕС планира да принуди частните заемодатели да покриват загубите при бъдеща дългова криза в еврозоната като част от нова постоянна схема, която ще замени съществуващата система на помощни фондове, изтичаща през 2013 г. В бъдеще Брюксел може да иска засегнатите от кризата членове на еврозоната да прехвърлят част от загубите си върху своите частни заемодатели, включително инвеститорите в държавни книжа, се посочва в чернова на комюникето на ЕС. А ако правителство изпадне в затруднено финансово положение, от него ще се изисква да обяви банкрут по другите си задължения и да продължи да изплаща вноските по спасителния си план. Освен това се предвижда от юни 2013 г. държавните облигации да включват “клаузи за колективни действия“, които да улесняват правителствата, изпаднали в несъстоятелност, за получаване на съгласието на своите заемодатели за бъдещи отписвания на дългове. Промените означават, че частните инвеститори на правителствата ще са изправени пред много по-голям риск да загубят своите пари и съответно ще поискат и по-висока лихва, за да финансират правителствата.
Освен това през февруари се планира в ЕС да се проведат нови стрес тестове на големите банки. Те ще имат за цел да определят колко капитал е необходим на банките, за да поемат евентуални бъдещи загуби. Предишните стрес тестове през лятото бяха разкритикувани, тъй като не са предвидили възможността за банкрут на правителство.