---

Димитър Костов е член на Управителния съвет на БНБ и подуправител, ръководител на управление „Банково”, от 11 юни 2005 г. Преди да заеме тези длъжности, той е бил председател на УС на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на търговска банка „Алианц България” АД от август 1999 г. Бил е изпълнителен директор на „Централна кооперативна банка” АД от май 1997 г. до август 1999 г. Заемал е следните длъжности: министър на финансите (1995 – 1997 г.), първи заместник-министър на финансите (1993 – 1995 г.), заместник-министър на финансите (1990 – 1992 г.), член на комисията по външен дълг (1993 – 1994 г.), член на Пленарния съвет на БНБ (1991 – 1997 г.). Димитър Костов е икономист, завършил е Университета за национално и световно стопанство през 1981 г., София. Има следдипломни квалификации в Икономическия институт в Болдър, Колорадо, САЩ, и Института за публични и международни отношения „Удро Уилсън” към университета в Принстън, САЩ.

---

- Г-н Костов, как оценявате 2010 г. за българските банки? Отмина ли най-тежкият период за сектора?
- Като цяло българската банкова система се справя успешно с предизвикателствата на световната финансова и икономическа криза. В същото време е рано за отпускане, за прекомерен оптимизъм или пренастройване на фокуса на управление на бизнеса. Докато светът, Европейският съюз и в това число и България не излязат отново на пътя на устойчив икономически растеж, ще продължи да бъде трудно.

- Можем ли да очакваме догодина да постигнем този устойчив икономически растеж, официалните данни на статистиката отчетоха излизането от рецесията?
- Данните показват излизане от рецесията, а не устойчив икономически растеж. Всички анализи, които са на разположение, като започнем от тези на Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка, Европейската комисия, сочат, че има сигнали за излизане от кризата, но светът все още е далеч от предкризисните темпове на растеж. Това не бива да се забравя.

- Август и септември даваха положителни сигнали, че ръстът на лошите кредити се е успокоил. Но октомври показа нов рекорд на необслужваните в срок задължения. Докога това движение нагоре може да продължи? Имат ли ресурс трезорите да се справят с по-голям дял на просрочията?
- Вярно е, че ръстът на т.нар. лоши кредити не е спрял напълно, но на практика покачването върви с по-бавни темпове. Един от фактите, по които може да се съди за това, дали финансовите институции у нас могат да се справят с повишаването на лошите кредити, е, че при разход от порядъка на 1,1 млрд. лв. за обезценка на активите все пак банките отчитат печалба 516 млн. към края на м. октомври. Освен това трезорите разполагат със солидни капиталови буфери, които се потвърждават от високия процент на капиталова адекватност – 17,8 на сто за септември. Отделно от това банките имат и висок размер на провизиите, които са заделили – около 4,5 млрд. лв. Всичко това им дава необходимия ресурс да се справят с трудностите.

- Кога обаче можем да очакваме лошите кредити да започнат да намаляват?
- Няма как с магическа пръчица да стане. Понижението на необслужваните заеми може да дойде едва когато икономиката се стабилизира и влезем във фазата на растеж на икономическия цикъл.

- В тази връзка кога кредитирането ще тръгне нагоре?
- Посоката на кредитирането нагоре или надолу зависи от два фактора – от една страна, дали има желание да се дават кредити и, от друга, дали има желание да се взимат. При това и двете желания трябва да са на базата на надеждни очаквания, че кредитите ще се върнат. Докато не се появи по-голяма увереност във фирмите и в домакинствата за техните собствени икономически перспективи, кредитирането ще остане свито.

- В кой сегмент ограниченият ръст в кредитиране ще бъде по-устойчив – за домакинствата или за бизнеса? Повечето банкери у нас логично посочват корпоративния сектор като предвестник на по-стабилен ръст в отпускането на банкови средства.
- Реалистично е очакването именно фирменото кредитиране да поведе ръста. Доходите на домакинствата зависят от реалния бизнес. Ако има поръчки фирмата, ще може да плаща заплати, да изкарва печалба и дивиденти и това би създало очакването и за домакинствата, че ще се справят с кредитните си задължения.

- Защо тогава ръстът на ипотечното кредитиране надминава този на фирменото в последните месеци?
- Аз лично не съм забелязал осезаем ръст на ипотечното кредитиране. Да не забравяме, че корпоративният сектор е много по-динамичен. При фирмите трябва да се има предвид, че поне една трета от кредитите всъщност са краткосрочни кредити – повечето от които от типа овърдрафт, свързани с доставка на суровини и материали. Очевидно е, че ако фирмата няма къде да продава, няма и да зарежда с необходимите запаси и съответно няма да ползва кредити. Когато обаче се появят поръчки, първо ще трябва да се доставят суровините и съответно ще трябва да се мисли и за кредит.

- Споменахте желанието на банките да отпускат кредити и на фирмите и домакинствата да потребяват. Кое беше основната спирачка на кредитирането?
- Обективно имаше въздържане и от банките, и от кредитополучателите. Кредитирането все пак е вид посредничество. Не може да се каже, че само едната страна е била водеща. В други страни по света, където финансовите системи бяха много по-сериозно ударени от кризата, първо се прояви въздържане от страна на кредитиращите институции, но не и в България. Като пример бих дал САЩ – там определено ударът върху банките бе голям и заради страховете дали имат нужната ликвидност спряха кредитирането. После се появи ефектът на намален икономически потенциал в ползвателите на кредити и отлив.

- Заради нестабилността на еврото в последните месеци забеляза ли се тенденция към обръщане на спестяванията на българите в долари и бягане от европейската единна валута?
- Нормална реакция в условия на криза е да се увеличава спестовността или да се заделят „бели пари за черни дни“. Подобна тенденция се случва навсякъде по света. По отношение на евро/долар след въвеждането на валутния борд голямата част от спестяванията се трансформираха в левове и евро, много малък е делът на спестявания в долари. Така че валутните амплитуди няма как да влияят на депозитната маса.

- В свое интервю банкерът Асен Ягодин заяви, че докато лошите кредити продължават да "изяждат" част от печалбата на банките, лихвените нива ще са сравнително високи, а хората ще продължат да са по-консервативни във финансовите си планове. От друга страна, в обществото витае въпросът: защо лихвите по кредитите у нас са толкова високи? Вашият коментар?
- Надявам се заедно с медиите да обясним на обикновения човек, че всъщност въпросите, които си задават кредитополучателите и спестителите, са двете страни на една монета и очакванията трябва някъде да се срещнат. Лихвите по принцип са измерител на рисковете, а банковото посредничество има за цел да управлява рисковете. Когато нивото на рисковете спадне, тогава падат и лихвите. Най-просто казано, лихвата е цената на риска – кредитен, ликвиден и т.н. Ако погледнем исторически, с подобряването на бизнес климата ставките вървят надолу. Вярно е и че когато бизнес климатът е по-рисков в сравнение с други държави, те са по-високи. Но у нас лихвите не може да се каже, че са кой знае колко по-големи от тези в други страни. Само при силно опростени сравнения, които изключват половината фактори, които се включват в изчисляването на съответния процент – може да се каже, че нивата у нас са високи. Иначе, ако се вземат предвид всички фактори, които влияят на лихвите, включително и валутните курсове, ще се види, че те са сродни с тези в цяла Централна и Източна Европа.

- Наскоро гуверньорът на БНБ Иван Искров призова банките за повече прозрачност при информирането на клиентите за финансовите услуги. Смятате ли, че трезорите у нас се справят добре с това?
- Процесът е двустранен. Даването на информация предполага и капацитет за оползотворяването и разбирането на тази информация. Това, за което управителят на БНБ Иван Искров призова, е банките да положат усилия не само в информирането на клиентите, а и в подпомагането им да я разберат.

- В разгара на финансовата криза БНБ предприе редица мерки, за да даде глътка въздух на трезорите. Сега, когато банките поглеждат с плах оптимизъм към 2011 г., централната банка залага ли нови нормативни промени и какви?
- Промените, които са в ход и предстоят, са само и единствено промени, произтичащи от общата за Европейския съюз регулаторна рамка. Това, което беше прието в Закона за кредитните институции и свързаните с него наредби, са неща, свързани с промени в рамките на ЕС. Нищо друго допълнително за страната не се налага на този етап.

- На европейско ниво се обмислят идеите за нови такси и данъци върху финансовите транзакции и върху банките. България принципно се обяви против. Какво е вашето мнение и как и кои банки трябва да платят цената за избухналата финансова криза?
- Всъщност това не е регулаторен въпрос, а фискален. Позицията на България е напълно оправдана. В крайна сметка идеите за облагане са свързани и тръгнаха от държави, които платиха фискална цена за оздравяването на техните банки, но в България не се е налагало дори да се мисли за харченето на публични пари за подпомагане на стабилността на банковата система.

Интервюто взе Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.