Валутните резерви на България са изключително стабилни и с тях при тежки проблеми може да се осигури безпроблемно функциониране на икономиката ни за осем месеца. Това сочи изследване на Българската народна банка, цитирано от БНР. Там се посочва още, че в края на 2008 г. с валутния резерв държавата ни е можела да се издържа шест месеца. Докато сега, дори в условия на икономическа криза, резервите гарантират по-дълготрайна стабилност.
Прогнозите на БНБ, направени въз основа на анкета в 500 фирми, са, че реалната заплата, която се обявява от бизнеса, догодина ще нарасне с около 6%, а до края на 2010 г. - със 7 на сто. Според изследването обаче реалните заплати в България намаляват, въпреки че националната статистика отчита повишения. Директорът на отдела за икономически изследвания към Централната банка Мариела Ненова коментира това с факта, че пред НСИ бизнесът отчита онези заплати, върху които се плащат данъци и осигуровки. Анкетираните мениджъри признават, че са свили сериозно плащанията извън основната заплата. Бизнесът посочва, че плаща на работниците основна заплата, която отчита и пред статистиката. Логично заради повишаването на минималните осигурителни прагове през последните години, тези плащания нарастват. Отделно от основната заплата обаче има и променлива добавка, която може да бъде три, пет, дори десет пъти по-висока от основното възнаграждение. Именно тези пари, които се плащат под масата, всъщност са драстично орязани. Според Ненова статистиката показва данните така, както са рапортувани от фирмите, и не може да измери количествено колко е било доплащането.
Не се е сбъднала нито една "черна" прогноза за България от началото на кризата през 2008 г. досега, макар че редица авторитетни издания, рейтингови агенции, както и учени и експерти са вещаели крах на банковата система и на българската валута, коментира управителят на БНБ Иван Искров на семинар в Банкя. По думите му, в областта на регулацията на финансовите системи, посткомунистическите страни като България не са догонващи, защото използват опита и най-добрите практики от развитите западни икономики. Гуверньорът на БНБ определи голяма част от писанията за България и българските банки като спекулативни и подчерта, че българските медии трябва да подхождат внимателно към подобни прогнози, защото това удря по джоба и българските граждани. Като пример за опасна и спекулативна теза Искров посочи твърденията от пролетта на миналата година, че страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са особено застрашени от кризата. Той припомни, че е имало случаи, включително и на банки от Европа, които са се опитвали да спекулират с лихвени бенчмаркове, с левов дълг. Това са така наречените продавачи на страх - борсови играчи на пазара на държавни дългове, които печелят от пускането на слухове за срив на лева, обясни Иван Искров. По думите му, нито България, нито БНБ са се отказали от идеята за влизане в еврозоната, но там в момента текат промени на регулаторните процеси.