Общинските съвети не могат да поемат дългове по-големи от 15% от приходите им или от изравнителните субсидии. Това гласуваха на второ четене депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Досега кметовете можеха да гласуват за проекти до 25% от общинския бюджет, с които „предизборно“ обещаваха огромни инвестиции, но пък увеличаваха дефицита. „Това се прави с идеята да бъде защитено консолидираното бюджетно салдо, тъй като поемайки големи поръчки, общините ще увеличат своя външен дълг, а по методиката за начислена основа това влиза като разход и оказва натиск върху салдото, т.е. влиза като дефицит“, обясни за „Класа“ заместник-председателят на бюджетната комисия Димитър Главчев. Според европейската методология поемането на външен дълг също се отчита за дефицит. Главчев даде пример с Аржентина, където валутният борд „бе взривен“ от поемането на дългове от местните власти.
От септември 2009. до септември 2010 г. 77% от задълженията на общините са по външни заеми, примерно към ЕИБ, сключени за големи инфраструктурни проекти, стана ясно по време на заседанието на бюджетната комисия. Това са предимно големите общини, чийто външен дълг възлиза на 234 млн. лв. Ако това бъде прието на второ четене в пленарна зала, на практика ще се ограничи възможността на кметовете да увеличават недостига в държавната хазна, сключвайки големи обществени поръчки до 39 месеца преди изтичането на мандата им.