От началото на тази година всички водещи световни производители на стомана обявиха, че ще повишат чувствително цените на продукцията си. Още в края на 2007 г. „Арселор Митал” заяви, че има намерение да повиши цените на стоманата с 30 процента, като обоснова решението си с високите цени на суровините и електроенергията. Това решение принуди другите компании в бранша също да преоценят пазарната си политика. Миналата неделя, след като се споразумя да плаща австралийския кокс с 215 процента по-скъпо, южнокорейският стоманен гигант ПОСКО обяви, че ще вдигне цената на продукцията си с 21 на сто. В Китай цената на метала само през март се е увеличила с 10 процента в сравнение с февруари. В Близкия изток, в ОАЕ за миналия месец стоманата се търгуваше 12-15 процента по-скъпо. Арматурата на местните стокови пазари се продава за повече от 1000 долара на тон. Според анализа на инвестиционната банка “Голдман Сакс” повишаването на стойността на стоманения прокат се налага заради високите разходи. Ако не ги компенсират, металопреработвателните предприятия ще загубят инвестиционната си привлекателност. Въпреки това, част от експертите смятат, че увеличението на цените няма да помогне на всички играчи в бранша. Още през 2007 г. американският пазар се характеризира със сериозни излишъци и складови наличности, което доведе до постепенно понижаване на цените. Сблъсквайки се с рецесията и недостатъчното търсене вътре в страната, тези компании могат да станат лесна плячка за предприятия от развиващите се страни. Това се наблюдава в силната международна експанзия на руските, индийските и китайските производители на метали.