Николай Нейчев Възможността бъдещата Българска банка за развитие (ББР) да координира обществените поръчки за строителството, услугите и доставките предизвикаха вчера опасенията на Асоциацията на банките в България. На извънредно заседание в петък сутринта парламентарната бюджетна комисия обсъди законопроекта за ББР за второ четене. Според представители на асоциацията формулировката, че държавният мегатрезор ще получи статут на финансова институция по разпоредбите на европейските фондове относно координирането на обществените поръчки за строителство, услуги и доставки предизвиква съмнения в лоялността на конкуренцията, която ББР ще осъществява. Депутати от управляващата коалиция обаче изтъкнаха, че банката ще предоставя предимно високорискови кредити за малкия и средния бизнес. Подобно на нейните дъщерни дружества 51% от ББР ще бъде собственост на държавата, като Министерският съвет ще одобрява тригодишен план за дейността й. От опозицията обаче се обявиха категорично против статута на Фонда за капиталови инвестиции и на Националния гаранционен фонд, като дъщерни дружества на ББР. Банката ще притежава по 51% в тях. Според десни депутати тези фондове не трябва да са държавна собственост, тъй като по този начин ще отблъснат инвеститорите. От ОДС изразиха несъгласие и с текст, според който банката може да бъде обявена в доброволна ликвидация със закон. Предложенията им обаче бяха отхвърлени. „Не виждам защо е необходимо да се създава нова държавна банка, която ще се ползва с дадени преференции, след като на пазара у нас така или иначе има огромен ръст на кредитирането“, отбеляза зам.-председателят на бюджетната комисия Мартин Димитров (ОДС). Той посочи, че м.г. Насърчителна банка, която ще бъде трансформирана в ББР, е отпуснала едва 80 кредита. Според него върху тяхното раздаване има занижен контрол. Отложиха обсъждането на поправките в Закона за безмитната търговия Депутатите отложиха разглеждането на законопроекти за промени в закона за безмитната търговия. Според този на соцдепутата Стоян Проданов безмитните оператори могат да продължат да съществуват, но с променен статут - като обикновени търговци. Работната група по закона обаче не подкрепя това предложение. Предложението на Нина Чилова и Теодора Дренска от НДСВ да не се одържавяват търговските обекти на границата обаче най-вероятно ще бъде прието. Очаква се бюджетната комисия да одобри предложение за удължаване с един месец на гратисния период за работа на безмитните оператори - на 4 месеца. Според одобрения на първо четене законопроект на МС периодът е 3 месеца.