Димитър Костов е роден на 22 септември 1957 г. Завършва ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС). Започва работа в Държавния комитет по планиране. Бил е изпълнителен директор в Централна кооперативна банка и в банка „Алианц България“. Работил е като заместник-министър и първи зам.-министър на финансите. В кабинета на Жан Виденов става министър на финансите. Избран е за председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки. Сега е подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банково“. - Г-н Костов, експертите твърдят, че настоящата финансова криза, в каквато прерасна ипотечната, стартирала в САЩ, ще достигне „библейски размери“. Така ли е? - Дали ипотечната криза ще е с библейски размери, не знам - самият аз избягвам прилагателните. Но че е сериозна, е факт. От много години такъв тип финансова криза не е тръгвала от Съединените щати. Неизбежно ще има последствия за целия свят. Но в същото време е вярно, че светът е доста по-различен отпреди 20 и дори отпреди 10 години. - Но в същото време е и много по-свързан отпреди. В този смисъл как ще повлияе глобализацията при проявленията на кризата? - Това е основната разлика между кризите от предишни периоди. В случая става дума за глобализация не само на търговията, но и на производството, и на усложняването на връзките между отделните елементи в производствения цикъл. А също така на различното позициониране по „кривата на добавената стойност“ на отделните производители в отделните държави. Всичко това неизбежно дава друга среда, в която се развива тази криза. Има елементи в причините за кризата, които могат да се проследят до предоверяване на съвременните модели на финансово посредничество, които позволяват едно „разцепване“ на кредитните рискове и разделяне на управлението на кредитния риск от носенето му. Или както на някои места беше дефинирано - откъсване от традиционните ценности на банковия бизнес. В случая технологичният напредък може би доведе до такива отклонения. Факт е, че в България няма симптоми дори за развитие на бизнеса в такива посоки - все още надделяват по-традиционните ценности в банкирането. У нас преходът стартира от доста ниско ниво на финансово посредничество. Така че ние вървим по своя път, което ни дава възможност и да се учим от грешките на другите. В САЩ вторичният пазар на ипотеките е много развит. Спецификата там е, че се търгуваха отделни порции от кредитите. Докато при нас и самото законодателство за ипотечните облигации всъщност предполага да се търгува целият риск, а не отделни парчета. - Доколко засегнат от кризата е Европейският съюз и как ще се отрази това на България? Предвид факта, че голямата част от банковия пазар у нас държат банки с европейски собственици. - Реално погледнато, нещата са доста сложни и обвързани. Според мен стартът на финансовата криза тепърва ще се проявява в реалната икономика. Доколко и как точно тази криза ще провокира рецесия в САЩ е въпрос, чийто отговор зависи от това колко ефективни ще са мерките и политиката на Федералния резерв като противодействие. Трябва да се види и доколко ефективни ще са мерките, които американското правителство взема. В рамките на ЕС има напрежение на финансовите пазари, но мащабите не са като в САЩ. Важните неща далеч не се изчерпват с действията на централните банки. Дори и в сферата на регулативните мерки се очертават съществени инициативи – това важи както на международно равнище, така и на европейско. След тази криза стана ясно, че прозрачността - особено за финансовия бизнес, е от ключово значение. В случая става дума за прозрачност във всякакъв характер – и по отношение на бизнеса, и по отношение на резултатите от него. Неяснотите около обезценките на вземанията и съответно загубите, които отделните институции инкасират, създават част от проблемите. Това поражда някаква степен на недоверие, което, простичко казано, струва пари. Колкото до България, ние следим внимателно какво се случва и ще действаме според това, което става. - БНБ ще наложи ли нови ограничения върху кредитирането заради кризата? - Ясно е, че прилагането на ограничителните мерки – увеличените задължителни минимални резерви, се реализира в среда, която е по-различна от времето, в което взехме решението. Въпреки че още тогава имаше индикации, че на хоризонта се задават някакви проблеми. Големият пакет от ограничителни мерки, свързани със строгите надзорни регулации, не е отхлабван още от 1994 г. Все още действат високите изисквания и за капиталовата адекватност, и за класифицирането на кредити, и за провизирането. Няма ясни индикации, че е необходимо разхлабване на мерките, свързани със задължителните минимални резерви. Напротив, трябва внимателно да следим дали не са необходими други. Тъй като фактите, които виждаме, сочат, че все още е висок ръстът за кредитите. На годишна база в края на 2007 г. бяха стигнали ръст над 63,7% спрямо края на предходната година. През януари и февруари има малко намаление, но става дума за спад на 60%, т.е. с 3,7%. - Ще се увеличават ли лихвите по кредитите у нас и какъв е „приносът“ на БНБ? - Индиректно сме съдействали за вдигането на лихвите, доколкото задължителните минимални резерви си имат някаква цена, тъй като те са безлихвени (Задължителните минимални резерви са процент от привлечените депозити на търговските банки, които те трябва да държат по сметки в БНБ – бел.ред.) В по-голямата си част увеличението на лихвите на междубанковия пазар е свързано с тези нива на задължителни резерви. Друг фактор си е самата конкуренция – тя също повишава лихвените равнища. - Кредитът у нас е по-скъп от този на европейските банки, независимо че вече сме член на ЕС. Все още ли се презастраховат, защото сме рисков пазар? - Това скъп – евтин кредит е относително понятие. Няма абстрактни лихви. Това, което е важно, е спредът между лихвите по депозитите и лихвите по кредитите. Ако лихвите по кредитите са по-високи, то в същото време със сигурност и лихвите по депозитите са високи. Конкуренцията за ресурс също води до по-нататъшно повишаване. -Да не би да намалява притокът на финансов ресурс отвън? За това предупреждават чуждестранни анализатори... - Поне засега няма сериозно намаление, но така или иначе това, което се случва в развитите икономики, е всъщност ограничение на ликвидността. Дори и да не може категорично да се каже - да, тук вече протича такъв процес, това трябва да се има предвид и банките трябва да го инкорпорират в поведението си. - Срещат ли затруднения фирмите и гражданите при връщането на заемите? - Това, което се вижда, е, че засега нивото на необслужваните кредити е ниско - под 2% . Дори и ако направим съпоставка във времето от 12-18 месеца, пак се получават нива от порядъка до 3%. Кредитната история вече става важна за хората и ги кара да оптимизират разходите си така, че да могат да си обслужват задълженията. Подобрява се и кредитната култура. - Има ли тревожни индикации за икономическото развитие на България? МВФ понижи прогнозата си за растежа на 5,5%. - През последните десетина години икономиката на страната беше структурирана в посока на по-висока степен на гъвкавост. Колкото по-гъвкава е една икономика, толкова по-добре се справя криза при равни други условия. И толкова по-добре могат икономическите агенти да се огледат и, когато има нещо от типа на криза, не само да се предпазят от негативите, но и да оползотворят ползите, които могат да се извлекат. Такава криза не е като природните бедствия - приижда реката и дави всичко по пътя си. Тя винаги съдържа в себе си възможности и заплахи. Въпросът е икономическите агенти да са гъвкави, за да се предпазят от заплахите и да видят къде има възможности. Интервюто взе Станка Динева