Шансовете властта във Вашингтон, попаднала изцяло в ръцете на демократите през последните две години, да бъде поделена между тях и републиканците след частичните избори за Сенат и Конгрес изглеждат добри. А примерите от американската история показват, че така е най-добре за всички и най-вече за икономиката, коментира агенция "Блумбърг", цитирана от „Дарик финанс“.
От 1970 г. досега основните елементи от държавното управление – Белият дом, Сенатът и Камарата на представителите, са били в ръцете на една партия през около 30% от времето. Американската икономика е просперирала през останалите 70%.
Тази теза може да се докаже дори само като се ползва БВП като показател. От 1970 г. досега средният ръст на БВП на САЩ е бил 3.3% при разделено управление (1970-1976 г., 1981-1992 г., 1995-2002 г., 2007- 2008 г.) и 3%, когато властта е била в ръцете на една партия (1977-1980 г., 1993-1994 г., 2003-2006 г., 2009-2010 г.).
Ефектът е още по-видим през последните години. От 1981 г., когато Роналд Рейгън стана президент, средният ръст на БВП при разделена власт е 3.3% и 2.8%, когато е била само у една партия. След 1993 г., когато в Белия дом влиза Бил Клинтън, цифрите са съответно 3.6% и 2.8%.
Ами безработицата? Разделена власт е точно това, което безработните били искали да видят днес. От 1970 г. средното ниво при еднопартийно управление е било 6.1% и 5.7% при разделена власт. След 1993 г. цифрите са съответно 6% и 4.9%.
Пазарите също скачат от радост при разделена власт. След 1970 г. широкият индекс S&P 500 е нараствал средно с 13.5% годишно при разделена власт и 9% при еднопартийно управление. След 1993 г. цифрите са съответно 19.5% и 9%.
Налице е още едно доказателство, че разделената власт е фискално по-отговорна. Средният бюджетен дефицит като процент от БВП е бил 2.7% след 1970 г. и в двата формата. След 1993 г. той е бил 1.2% при разделена власт и 3.4% при еднопартийно управление.