Васил Симов е роден през 1958 г. в София. Завършва Висшия икономически институт (днес УНСС), специалност статистика. Работи в различни държавни и частни ведомства преди всичко като икономист. От 1991 г. е на борсовото поприще като изпълнителен директор на Софийска стокова борса. Преподава дисциплината „Борси и борсови операции” в УНСС. - Софийска стокова борса е вече в тийнейджърската си възраст, как се развива дейността й през годините? - Началото бе през април 1991 година. Тогава е подписан договор за съвместна дейност и е организирана първата по рода си борса в България – Софийска стокова борса. В развитието й от 1991 г. до момента има два етапа. Първият период е до 1996 и 1997 г., когато в България нямаше законодателство, което да регламентира борсовата търговия. През 1995 г. е приет първият закон за борсите. Той касае регламентацията на фондовата борса – т.нар. Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, а няколко месеца по-късно през следващата година е приет втори закон – Закон за стоковите борси и тържищата, който регламентира вече нашата дейност. Така че до 1996 г. ние работихме в условията на липса на закон, но не незаконно – тогава спазвахме други закони регламентиращи търговската дейност в България. Затова съвместно с много съмишленици помогнахме на парламента да приеме този специализиран закон за стоковите борси, който беше доста добър за времето си. От тогава, след 1997 г., се създадоха и съответните държавни органи, които регламентират подзаконовите нормативни документи и контролират дейността на стоковите борси. От 1997 г. досега е вторият – законов етап в развитието на стоковите пазари у нас. Узаконяването отся повечето играчи и в момента от 50-60-те стокови борси в страната останахме само три – Софийска, Пловдивска и Русенска. Ние работим вече регламентирано, стриктно, почтено, прозрачно – така, както трябва да работи една борса. - В началото на годината казахте, че у нас все още се запазва тенденцията за сключване на сделки на тъмно. Според вас кога ще имаме изградена борсова култура в България? - Много години трябва да минат! Или много стриктно трябва да се регламентира този въпрос от парламента – със закон. В България по-добре се разви културата ни по отношение на търговията с акции. Сега никой българин не си прави илюзията, че може да извърши покупко-продажба на акции без фондовата борса и това е много хубаво. Докато при търговията със стоки много българи бягат от стоковата борса, защото тя е една прозрачна институция. На стоковата борса не може да има закононарушения – спекула, укриване на данъци и затова много фирми и институции не обичат стоковата борса. Ние сме основният враг на сивата икономика, а в България при търговията със стоки голям процент е обвързан именно с нея. Така че, това е и един от отговорите на вашия въпрос - трябва да минат години, за да може да се мисли, че търговията със стоки в България трябва да се извършва равнопоставено, прозрачно със заплащането на всички видове такси и данъци – нещо, от което бягат голяма част от българските търговци. - А горе-долу колко процента от сделките минават през трите борси в страната? - По принцип през стоковите борси, не само у нас, а и в чужбина, не трябва да минават голямо количество стоки. За да бъде борсата огледало на икономиката трябва да минат между 10 и 20% от сделките. Задачата на борсата е не само да се сключват сделки. Тя трябва да ориентира и да информира пазара. Сключените сделки на борсата трябва да бъдат достатъчно на брой и достатъчно представителни, за да се формира реалната пазарна цена за съответната стока. По този начин с нужната убеденост можем да кажем каква е цената на пшеницата, на царевицата или на дизеловото гориво примерно. Може да минат количества в рамките на 3 до 5% от тези стоки, както е в момента при нас на Софийска стокова борса. На базата на тази извадка се определя пазарната цена на дадена стока. Не трябва да се очаква 100% от стоките да минават на търг през борсата. - Имаше ли специфични условия, които трябваше да изпълните преди да станете членове на „Асоциацията на фючърсните пазари“. По какво все още се отличава работата на ССБ от световните стокови борси? - Като устройство ние нямаме разлика в сравнение със световните образци – борсите в САЩ и Западна Европа. Това, по което се различаваме, е именно степента на икономическо развитие - на средата, в която сме създадени и работим като борса. Втората голяма разлика е, че при нас се сключват само сделки с незабавна доставка. Така че ние бяхме признати или по-точно припознати от Асоциацията като борса с коректен статут и начин на работа. Единственото, което ни отличава, е, че ние нямаме фючърсна търговия, но това не е грешка на борсата, а на времето, в което живеем и степента на икономическото развитие на държавата ни. - Кои са най-активните стоки, обект на търговия в ССБ? - Напоследък търгуваме най-силно с горива, но не с биогорива, а горивата на петролна основа. Храните също са много силно застъпени, но тъй като борсата е място за търговия със суровини най-много при нас се търгува зърното. Това са двата основни сегмента, които формират около 90% от оборота ни – горива и зърно. - Схемата за осъществяване на сделките е добре регламентирана, но по какъв начин контролирате и гарантирате произхода и качеството на стоките, които предлагате. - Качеството се гарантира със съответния сертификат, който се представя при сключването на сделката, и с нужния финансов гаранционен депозит, който се внася. Ако доставената стока не отговаря на доставената по сертификат, има съответната финансова санкция. Търговците познават тези условия и не си позволяват да дадат сертификат за една стока, а да доставят суровини с друго качество. - Често се случва цените на световните пазари да се влияят от медийни слухове. По-защитен ли е родният пазар в това отношение? - Да, по-защитен е, защото не предлагаме фючърсни операции. Наистина българската икономика в това отношение е по-стабилна, защото поради отсъствието на фючърсни пазари не могат да се получат тези катаклизми, които станаха да речем в САЩ. Фючърсният пазар обаче е полезен с друго за икономиката – той дава една плавност в движението на цената. Няма резки колебания, а има по-плавно движение, независимо дали е нагоре или надолу и това е полезно за икономиката – липсата на сътресенията в цените. - Ще доведе ли до резки движения на цените на стоковите пазари евентуален отлив на капитали след края на финансовата криза? - Действително има едно съревнование, в добрия смисъл на думата, между стоките и акциите – къде да се насочат паричните потоци. Първата голяма беля, която се случи, започна с кризата на недвижимите имоти в САЩ. Оттам много инвеститори се изместиха от този пазар и поради падащият курс на акциите се насочиха към стоките, което до голяма степен повиши цените на суровините чисто спекулативно. Едно балансирано разпределение на капиталите между стоки, акции и имоти би било най-добре. Резките колебания никога не водят до нищо хубаво. Лично при нас на ССБ няма индикация за повишено търсене на стоки, но следя колегите в САЩ и виждам как стоковите борси там се пръскат по шевовете. Мисля, че те не се радват на този голям бум и също предпочитат да има един равномерен баланс на разпределение на паричните активи. Интервюто взе Васил Загоров