Марчела Абрашева, „Галъп Интернешенъл“, специално за „Класа“ В контекста на скорошното, макар и слабо покачване на лихвите по банковите кредити у нас в редовното си месечно изследване на общественото мнение „Галъп Интернешенъл“ отчете лек моментен спад в намеренията на българите да взимат кредити. Миналата година по същото време всеки десети (без значение дали вече има взет друг кредит) е възнамерявал в близко бъдеще да изтегли нов. В момента този процент е спаднал на 7% от пълнолетните граждани на страната. В същото време данните сочат и нараснали възможности за изплащане на по-големи кредити, и нормализация в нагласите към кредита въобще. По традиция у нас още от времето на социализма, българските домакинства имат донякъде негативно отношение към вземането на заеми като цяло. Фактът, че дължиш пари на банка, създаваше безпокойство и напрежение, по-популярен бе моделът първо да натрупаш някакви спестявания, а едва след това да харчиш. В сравнение със същия период на 2007-а, сред домакинствата с кредит нараства значително делът на спокойните и сигурни в себе си за изплащането му. Сега вече всеки четвърти от взелите кредит заявява, че той или семейството му не чувстват напрежение от факта, че трябва да плащат вноска всеки месец, спрямо едва 4% през март 2007 г.. Можем да кажем, че за тези хора плащането на месечната вноска се е превърнало (и все повече ще се превръща) в рутина, както плащането на тока и другите режийни разноски. През месец март 2007-а близо 90% от взелите кредити са заявили, че този факт създава малко или много напрежение в техните семейства. В същото време данните регистрират покачване на средната сума на кредита и съответно на средната месечна вноска – факт, който отбелязаха и банковите статистики у нас. Социологическите данни за обявените от хората месечни вноски сочат покачване на средната месечна вноска по кредитите с около 50 лв. Средната сума на кредитите пък е нараснала с близо 1400 лв. (според обявените от респондентите данни) за последната една година. Приемането на кредита като нещо нормално мотивира хората да взимат по-големи кредити. Ако през 2007 г. най-популярните причини за вземане на кредит бяха покупките на домакинска техника и обзавеждане сега малко по-напред излизат намеренията за вземане на жилищен кредит. Все пак немалка част от българите все още смятат, че кредит (особено от банка, а не от роднини) се взима само в краен случай, когато няма как по друг начин да решиш проблема си. Едва една четвърт от пълнолетните българи твърдят, че имат заеми към банки или други финансови институции. Само 15% пък изплащат лизинг, въпреки изключително улеснените процедури по отпускане на стоки на изплащане. Най-масовите кредитополучатели в момента са жителите на столицата и другите големи градове, висшистите, хората на възраст между 25 и 40 години, хората с доход над средния, млади семейства, които взимат жилищни кредити, за да се устроят самостоятелно. С други думи, България продължава да бъде една от страните в ЕС, в която животът на кредит все още не е достатъчно масова практика. Така че, потенциалът за ръст в кредитите за населението остава висок и можем да очакваме и през 2008 г. нарастване с темпове над средните за развитите страни. Изследването е проведено през първите десет дни на март, национално-представително е и обхваща 1010 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп Интернешънъл” в България от 1992 година.