Бистра Илкова е основател и председател на Съвета на директорите на „Авал Ин” АД, една от водещите на пазара в България фирми за инвестиционно посредничество, лицензирана от КФН. Притежава магистърска степен по финанси от УНСС. От 2002 г. до 2003 г. е председател на Държавната комисия по ценни книжа. От 2003 г. до 2005 г. e председател на Борда на директорите на БФБ-АД, a oт 2006 г. до 2010 г. е неин изпълнителен директор. През 2006 г. e отличена с титлата „Мисис Икономика” за цялостен принос в развитието на небанковия финансов сектор, а година по-късно под нейно ръководство БФБ също става носител на престижния приз, но в най-високата категория - "За цялостен принос в развитието на националната икономика". От 2004 г. e председател на Борда на директорите на БАЕЗ.

---

- Г-жо Илкова, номинирана сте сред финалистите на международните бизнес „Оскар“-и в категорията "Най-добър предприемач за Европа, Близкия изток и Африка”. Какво означава за вас това отличие и как стигнахте до този конкурс? Разкажете ни малко повече за конкурса.
- По принцип бях чувала за наградите, знаех че Stevie Awards са „Оскар“-ите за бизнес, но не знаех, че за седма поредна година има и издание за бизнес дами. Оказа се, че те представят най-успешните бизнес дами и се стремят да популяризират успешно реализираните практики. През юли тази година получих покана за участие в този престижен конкурс от българската фирма IntelDay Solutions, която e официален представител на наградите у нас. Pазгледах техния сайт и видях как са се развивали през последните години. Естествено, имах известни колебания дали да участвам, след като се запознах с многото критерии в различните категории и огромното жури – около 100 души, което оценява кандидатите, но в крайна сметка реших да опитам. Оказа се, че най-голямо значение имат постиженията, които всеки участник е достигнал през годините на професионалното си развитие. Големият въпрос беше, че всичко това трябваше да се опише в 500 знака. Журито – изтъкнати в своята област хора от цял свят, гласуват и оценяват кандидатите по интернет. Принципът е, че всеки участник се оценява от 5 души по скалата от 1 до 10. Накрая се излъчват финалистите във всички 54 категории. Тази година се оказва, че има рекорден брой жени, заявили участие – 1200. На финала са излъчени по 5-6 финалисти в категория.
Разбира се, съм много щастлива, че някой е забелязал, че в тази част на света бизнесът се развива и има интересни неща, които се случват в България. Аз лично съм удовлетворена, че е създадена изключително добра и обективна преценка за кандидатките. Сега остава до края на този месец по същия ред, но по-малко жури да излъчи победителите във всяка категория, а наградите ще бъдат раздадени на 12 ноември. Самият факт обаче, че съм сред финалистите, ме прави да се чувствам горда.

- Като председател на СД на инвестиционния посредник “Авал Ин” какво е мнението ви борсата да стане публично дружество? Смятате ли, че по този начин БФБ ще бъде по-привлекателна за чуждите инвеститори?
- Това е много интересен, важен и актуален въпрос. “Авал Ин” като инвестиционен посредник е и член на борсата и бъдещето на БФБ не ни е чуждо. Борсата е най-важната структура в развитието на инфраструктурата на капиталовия пазар и обединява интересите на всички участници на пазара. Ако се върнете назад във времето, ще видите, че аз лансирам идеята за публичен статут на борсата от 2006-2007 г. и все още считам, че БФБ трябва да се превърне в публично дружество.

- Но не изпуснахме ли момента за подобни действия?
- Може би сме изпуснали момента за доста неща, включително и за продажбата на държавния дял на борсата в един по-ранен етап. За съжаление обаче за всички правителства развитието на капиталовия пазар не е било приоритет. Все пак не бива да пренебрегваме и факта, че всеки кабинет е допринесъл за развитието в определени направления. Например едно правителство въведе законодателството в областта на капиталовия пазар; друго - търговията с компенсаторните инструменти; трето започна приватизацията през фондовата борса, и т.н. Много ми се иска и сегашното правителство да осъзнае и да изведе капиталовия пазар като държавен приоритет. Позитивите БФБ да бъде публична са много, например инвеститорите на пазара да печелят и от търговията с акции на самата борса. Раздаването на дивиденти и печалбата от търговията с акции са двете сили, които движат фондовите пазари в цял свят. Идеята е много добра, но може би не е имало политическа воля досега, за да се осъществи. Знаем, че държавният дял винаги е бил най-голям – 44%, a сега вече е повече – 50% плюс 1 глас, и борсата вече е държавна.

- Преобразуването на 50+1% на държавния дял заради сигурност ли се наложи?
- Не. Бяха тиражирани в публичното пространство становища, че трябва държавният дял да се повиши, защото има опасност от враждебно изкупуване. Това обаче е напълно несъстоятелно, защото законът казва, че всеки, който иска да придобие или да увеличи квалифицираното си участие в пазарния оператор, трябва да получи разрешение от КФН. Това е процедурата и без заместник-председателя, ръководещ „Управление на инвестиционната дейност“, такова придобиване не може да се случи. А такова разрешение се дава само ако не са нарушени интересите на клиентите на пазарния оператор, в случая ивестиционните посредници, и т.н.

- Ситуацията на световните капиталови пазари, както и у нас продължава да не е добра. Какви мерки трябва да се предприемат, за да може негативният ефект от кризата да се ограничи?
- За съжаление в резултат на кризата капиталовият пазар беше ударен с най-голяма сила. Когато в края на 2007 г. се изтеглиха чуждите и дребните инвеститори и цените се сгромолясаха главоломно, тогава ние се върнахме 5-6 години назад. Не трябва да забравяме всички усилия, които с предишното ръководство полагахме, а именно срещите с компаниите, форумите, които организирахме, за популяризирането на борсата и позитивите за публичния статут. В резултат на това 2007 г. беше най-успешната година за БФБ, а пазарната капитализация беше 55 на сто от БВП на страната. Не бива да забравяме и внедряването на новата платформа за търговия – немската XETRA, което oттук нататък е вече положителна даденост за бъдещо развитие на пазара. Полагахме усилия да събудим интереса на Министерство на финансите, на банките и на БНБ за създаването на клирингова институция. Защото, когато говорим за развитие на пазара и въвеждане на нови инструменти, например деривати, е необходима клирингова институция. Не трябва да поставяме каруцата пред коня. Сега не трябва да се правят коренно различни неща от тези, които са се правили в периода 2004-2008 година, а трябва да се продължи със започнатото по отношение на мерките, с които ще се повиши ликвидността. Проблемът с липсата на ликвидност е, че вече няма достатъчно добри компании на борсата и няма достатъчно свободни акции. Държавата трябва да поощрява публичния статут – така сивият сектор ще се свие и доверието към публичния, прозрачния бизнес ще се подобри. Освен това пускането на държавни дружества на БФБ ще бъде стимул, но за съжаление на този етап не виждаме воля от страна на правителство. В последно време дори забелязвам, че инвестиционните посредници вече са песимисти, защото в началото те видяха желание, довериха се, направиха огромен компромис при одържавяването на борсата, но виждат, че движение няма, и песимизмът започва да обхваща гилдията.
Никой от правителството не търси експертното мнение на специалистите. Още в края на миналата година в борсата конституирахме работна група с представители на министерства, банки, БНБ и други и идеята беше да се подпомагат държавните органи и институции за развитие на капиталовия пазар. Никой досега не е събрал тази работна група и не е търсил тяхното становище.

- В тази връзка какво е вашето мнение относно препоръките на КФН за развитието на капиталовия пазар?
- Изключително важна е ролята на надзора в развитието на капиталовия пазар в настоящия момент. Бяхме свидетели на промени в ръководството на комисията и правителството декларира намерения за по-ефективен надзор, който по-стриктно да изпълнява своите задължения и да стимулира пазара. Това, което КФН анонсира като мерки за развитието на капиталовия пазар, има много положителни аспекти за неща, които обаче не са нови и винаги са стояли на дневен ред. Това, за което се говори, е напълно правилно, а именно подкрепа от страна на държавата и качване на компании на борсата. Разбира се, има и противоречиви предложения, които бяха отхвърлени от пазарните участници. Аз виждам воля за промяна в тази посока, но за съжаление резултатите все още изостават. Трябва КФН да бъде по-активна по отношение на хората, от които зависи промените да се случат. Чуждестранните инвеститори ще се върнат, когато видят подем и стимулиране от страна на държавата, когато видят реални резултати, които ще се видят по оборотите на борсата в крайна сметка. Спомнете си 2007 г., когато всички големи борси и борсови обединения дойдоха в България и заявиха намерения да закупят държавния дял. Te дойдоха, защото видяха тук потенциал да правят пари, но тогава шансът беше пропуснат.

- Много или малко са 100 инвестиционни посредника?
- Пазарът казва дали са много или малко. При по-добрите години след 1998 г. до 2003 г. течаха много сериозни процеси и имаше много сделки. Нашият инвестиционен посредник тогава печелеше най-много конкурси от Агенцията за приватизация за продажба на държавни дялове през борсата. В началото на новата история на капиталовия пазар /а и сега, разбира се/ обслужвахме някои от най-големите приватизационни фондове и преструктурирането на портфейлите им. Ние сме един от учредителите на бившия “Петрол фонд”, сега “Синергон холдинг”, и много други. А дали са много или малко посредниците, не се знае, но вече виждаме и връщане на лицензи. Трудно е, трябва да се търсят нови ниши.

- Какви са вашите очаквания за развитието на БФБ?
- До края на годината съм абсолютен песимист. Първо, защото няма време, и освен това не виждам някой да има волята нещо да направи до края на годината. Виждам, че всички искат помощта на Бойко Борисов, но не може за всяко нещо той да бъде търсен. Аз мисля, че ресорните министри и техните съветници трябва да мислят, да разработват стратегии и да действат. Това е рецептата.


Людмила Куюмджиева