- Г-н Тасев, проучване на A.G.Kearney по поръчка на Visa Европа показа, че сивата икономика у нас е 38%, а според данните на НСИ е едва 10-12%. Откъде идва разликата в данните според вас?
- В своята работа експертите на НСИ контактуват единствено с прозрачния или с полупрозрачния бизнес – т.е. онзи, който спазва някакви изисквания. Статистиката не е в контакт с целия сектор, който работи на тъмно. Затова и за мен оценката, направена от прозрачния бизнес, е по-правилна. Всеки ден лоялните компании се сблъскват със случаи, когато техен конкурент осъществява сходна дейност, но без да плаща осигуровки и данъци...Както министър Дянков не си е калял обувките по софийските улици и софийските села и е ходил само по мокет, така и НСИ не е имал достъп до реалните мащаби на сивия сектор. Да не говорим, че преди години около 10% от икономиката представляваха всички онези дейности, които домакинствата извършват сами.

- Докога “ние сме с най-ниските данъци в Европа” ще мотивира инвеститорите и не само от чужбина, а и лоялните български компании?
- Практиката в България и по света показва, че когато понижиш ставката на един данък, се увеличава абсолютният размер на получените приходи. И обратното – при увеличение, приходите намаляват. По-ниските данъци карат бизнеса да излиза на светло. Това се доказва и от 10-те процента ставка и върху корпоративните доходи и върху доходите на физическите лица. Ниските данъци са едно от малкото неща, които компенсират недоверието на компаниите към администрацията. Един от основните фактори за формиране на сив сектор в икономиката е липсата на “гузна съвест”. Когато гражданите и фирмите имат висока степен на съмнение спрямо целесъобразността на провежданите политики, тогава желанието да работиш ”на сиво” е по-голямо. Защото си казваш: “За какво да им плащам на тия”. Стабилността и предвидимостта на средата е не по-малко важна за инвеститорите при взимане на стратегически решения за навлизане в нови територии от равнището на данъците. Ние вместо да се съобразим с това, излъчваме ежедневно сигнали за несигурност и неувереност.

- Във връзка с осветляването на сивата икономика банките предложиха пет мерки. Какво е вашето мнение?
- Например в предложението за изплащането на заплатите по банков път има някакъв резон, технически проблеми не биха били създадени, с изключение на много малките населени места. Не виждам и особен смисъл защо хората с минимална работна заплата да трябва да си получават парите през банка. Да не говорим, че ако всички предложения се вкарат в нормативен акт, това ще причини токов удар в цялата банкова система. Да си представим, че в момента от 2,5 млн. заети, едва 300-400 хил. са със сметки, изведнъж този брой хора се увеличи шест-седем пъти, ще внесе хаос и затруднения в банковия сектор.
Но комплексно погледнато мерките на банките са добри и ще доведат до повишаване на събираемостта на данъци.

- Да, но се чуха и мнения, че мерките са измислени така, че единствено да вдигнат печалбите на банките от такси и обслужване...
- Належащо е провеждането на среща между представителите на държавата, на бизнеса, на банките и на обществото така, че да няма ограничени или засегнати. А при положение, че държавата взима решение, което ще увеличи приходите, но ще натовари гражданите и фирмите, то ще се наложи банките да преосмислят своята политика. След като ще има ръст на клиентската база, те трябва да бъдат така добри да премахнат или да намалят таксите.

- Какво още може да се направи за ограничаване на сивия сектор?
- Ще дам един най-прост пример. В САЩ от 1970 г. всички транзакции над 10 хил. долара се следят от надзорните органи. У нас от 2004 г. в сила влезе Законът за прането на пари, където се наблюдават транзакции над 30 хил. лв. Тъжното е, че депутатите ни са заложили един наивен начин за наблюдение, който носи много малко информация. Води се само статистика колко такива транзакции се правят на година, но не се посочва средният размер. По неофициални източници през 2008 г. през банките са били засечени касови операции със съмнителен произход - 592 броя. Общата им стойност е близо 500 млн. лева (257 млн. евро) . А операциите на стойност над 30 хил. са се утроили в периода 2004-2008 г. Бившият финансов министър Пламен Орешарски четири години се опитваше да ме убеди, че това било нормално развитие на бизнеса, аз обаче съм на мнение, че става дума за развитие на сивата икономика, която купува политици.

- Подкрепяте ли идеите данъчните да имат достъп до кредитните досиета на хора и фирми в банките?
- Така наречените тайни - дали става дума за митническа, за банкова или за данъчна, които са установени със закони в продължение на 20 години, неуморно служеха в полза на сенчестия бизнес. Те никога не са били в полза на обществото, а напротив. Защото обикновените хора не са били против тъй наречените им тайни да се използват и проверяват от контролните органи. Имаше дори период, в който главният прокурор дори нямаше право да погледне в данъчното досие на престъпниците, известни дори на децата в детската градина. Още от постановление 200 за създаване на данъчната система, съм радетел на идеята, че не трябва да има нищо тайно в това, което всяко физическо лице или фирма дава на обществото под формата на данъци, а налозите, които се плащат, да бъдат публични.

- Смятате ли, че държавната администрация е прекалено раздута?
- Категорично. Има цели отдели, които са излишни, дублиране на функции и т.н. В моята практика в Министерството на финансите имах колеги, които бяха направили толкова трудни и тежки за четене и разбиране някои членове в закона, че почти никой не ги разбираше. Резултатът беше: фрапираща нужда от разяснения. Нещо повече, оказа се, че същите тези колеги си взимат неплатена отпуска и четат лекции и изнасят семинари именно по сложно написаните от самите тях членове на закона. Тази практика за мен е открит конфликт на интереси. Случва се дори не само с държавни служители в Министерството на финансите, а и от другите ведомства, дори от висшите съдилища. Друг голям проблем в администрацията е, че продължава за мен дискриминационната практика онези хора, които работят по европейски проекти, да получават двойно по-високи заплати от всички останали. Понастоящем немалък брой държавни служители през работно време работят по проекти с европейско финансиране, откъдето получават неколкократно по-голямо възнаграждение от заплатата си. Това създава предпоставки за купуване на подчинени с различни придобивки – например министърът по този начин си “зарибява” служителите – онези, които са послушни и подписват безпрекословно неговите нареждания, работят по европроекти, пътуват до Брюксел в командировки, включват се в работни групи и т.н. За мен подобни порочни практики са скрита форма на корупция, която тече поголовно във всички ведомства, на всички нива. Не може държавната администрация да пръска пари за повишаване на административния капацитет, а напредъкът да е пренебрежимо малък. Още нещо: голяма част от 350 млн. евро, предвидени в програмата “Административен капацитет”, бяха ошушкани, защото в нея най-трудно могат да се измерят резултатите. Когато става дума за инфраструктура – пътят трябва да се види, но когато говорим за знание или умения – няма как да се измерят. Да не говорим, че липсва елементарната култура за вдигане на телефон по министерствата и практиката да се отговаря на писма. По-добрият вариант беше парите да отидат в образователната система, за да могат следващите поколения да са образовани и подготвени.

- Смятате ли, че шумно огласените в последно време данъчни акции ще донесат необходимия резултат?
- НАП отдавна трябваше да използва не само вертолети, а кораби, подводници и каквото друго може да ползва. Притеснява ме обаче, че липсата на житейски опит от страна на Симеон Дянков хвърля данъчните в несвойствени дейности. Пример за това са проверките на тържища, които се проведоха през лятото. По-добре инспекторите да бяха проследили вноса на месото или на бижутата, горивата и алкохола, които се продават у нас, отколкото на зеленчуците. Затова приветствам инициативи като тази за купуването на скенери по границите. Иначе, ако се върнем на акциите на НАП, ефектът от тях като приходи в хазната ще е минимален. Парите ще бъдат събрани в най-добрия случай след 4-5 години след множество съдебни дела, събиране на доказателства и т.н. Но ефектът е, че те влияят на общественото мнение. Повдигат авторитета на институцията. Обикновеният човек е доволен, че макар и след години някой най-накрая е “забелязал” огромните имения, които са изниквали с благословията на местните власти. От друга страна, подобни акции действат превантивно и стряскащо на хората и фирмите, които в момента биха искали да заграбят държавна земя и да строят незаконно палати. Положителен резултат би бил уволнението на всички чиновници, които услужливо не са забелязали нарушенията в продължение на години.

Интервюто взе Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.