Столичната НАП е поискала съдът да обяви в несъстоятелност 32 дружества, натрупали задължения за повече от 60 млн. лв. за първите девет месеца на годината, съобщиха от ведомството. Спрямо тях са приложени всички законови мерки – възбрани и запори на движими и недвижими вещи и банкови сметки, дерегистрация по ЗДДС и въпреки това задълженията не могат да бъдат събрани. Повечето са търговци, които нямат активи, годни да обезпечат вземанията. От НАП уточняват, че броят на исканията за несъстоятелност е нараснал значително в сравнение с 2009 г., когато до съда са подадени едва 12 искания. Освен това до прокуратурата са изпратени и 51 сигнала за търсене на наказателна отговорност от управители и собственици на дружества, които не са уведомили съда за изпадане в неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост.
По закон, ако търговец изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спирането на плащанията не заяви това в съда, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5000 лв. От НАП препоръчват при затруднени плащания длъжниците да търсят контакт с приходната администрация. Законът дава възможност след представяне на обезпечение дългът да се погасява на части и да не спират плащанията по работни заплати, банкови кредити, доставки и др.
Междувременно от агенцията съобщиха, че са събрали 18,59 млн. лева от необслужвани кредити по европейски програми, към фонд „Земеделие” и други държавни фондове. От началото на годината приходите от тези неразплатени задължения бележат значителен ръст. Събраните над 18 млн. лева са 172% от планираните приходи от този вид за цялата 2010 г. През 2009 г. събраните суми от частни държавни вземания са били малко над 17 млн. лева. Експертите от дирекция „Частни държавни вземания” в НАП отчитат ръст от 18% на разплатените дългове по европейски програми, което е значителен напредък, като се има предвид, че тези вземания в по-голямата си част са трудно събираеми.
Освен това днес се очаква инспектори на НАП–Бургас да започнат проверка в община Сливен, съобщи кметът Йордан Лечков. По думите му ревизията е предизвикана от доклада на т. нар. комисия „Андреев”, която установи редица нарушения при изпълнението на капиталовата програма на общината.