Николай Нейчев Заради финансовата си стабилност България се нуждае от бюджетен излишък до 2010 г., поне още толкова голям, колкото е сегашният от 3% от БВП. Това стана ясно от изявление на финансовия министър Пламен Орешарски на семинар в Разлог вчера, на който се обсъждат принципите по изготвянето на бюджета за 2009 г. и средносрочната фискална рамка до 2011 г. Според него излишъците, формирани в България през последните години, не са високи, а по-скоро недостатъчни. „В последните години спестяванията са доста по-ниски от инвестициите и това е фактор, който задължава правителството да формира излишъци", отбеляза Орешарски. На семинара финансовият министър предупреди, че ако министерствата не извършат до юни заложените в бюджет 2008 12-процентни съкращения на служителите си, от 2009 г. ще им бъде наложен „служебен разходен таван“. До средата на годината всяко министерство трябва да представи и своите програми, тъй като бюджет 2009 ще бъде предимно програмен. Това означава, че министрите ще трябва да защитават сметките на ведомствата си и към тях трябва да прилагат очакваните резултати. Предвидените в бюджет 2008 г. 3% излишък от БВП – около 1,82 млрд. лева, не могат да се харчат и трябва да влязат във фискалния резерв. Събраните над тях средства обаче правителството ще може да разпредели по свое усмотрение в края на годината. Според икономисти това ще са поне 1,2 млрд. лева – основания за това им дава регистрираният още в края на януари т.г. рекорден излишък от 440 млн. лева. Орешарски коментира, че харченето на излишъка е въпрос на избор, като даде да се разбере, че е по-добре средствата да отидат примерно за пътища, а не за увеличение на пенсиите. Над 90% от средствата от бюджетния излишък, похарчени в края на 2007 г., бяха разпределени по инвестиционни проекти, които не носят допълнителни разходи за държавата, обясни Орешарски. Били са закупени нови автомобили за МРВ, охранителни камери и други операционни устройства. “В България съществува съвпадение на фактори, които обуславят политика на създаване на бюджетен излишък - дефицита по текущата сметка и обвързаността на лева към еврото”, добави той. Допълнителният ръст над границата от 3% трудно може да бъде прогнозиран, но най-вероятно няма да надхвърля 1%.