- Г-н Главчев, кои държавни структури в момента осъществяват контрол върху публичните финанси?
- На първо място е Сметната палата, след това е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), Агенцията за обществени поръчки. Темата за контрола е болна тема и ние направихме промени в Закона за вътрешния одит и за финансовия контрол. Все в тази посока е новият законопроект за Сметната палата, подготвен от група народни представители от ГЕРБ.

- Подкрепен ли е проектът и от депутати от други парламентарни групи?
- Да, и това са Синята коалиция, „Атака“ и независимият народен представител Димитър Чукарски.

- Не закъснява ли вече този законопроект и ще успеете ли да докажете на българските гласоподаватели, че има ефективен контрол върху публичните финанси?
- Нарочно позабавихме този законопроект, защото искахме да е максимално „изчистен“ и за да получим по-голяма подкрепа от народни представители от другите парламентарни групи. Областта на контрола е една от сферите, където трябва да има съгласие между политическите сили, независимо кой е на власт, кой в опозиция. В интерес на обществото е контролната система да функционира. С този законопроект направихме опит за поставим работата на Сметната палата на професионална и принципна основа.

- Какви промени предвиждате да се направят?
- Първата промяна е в модела на Сметната палата. Познати са два модела – единият е с колективен орган на управление. Тава е колегиален орган, който в момента управлява Сметната палата. Другият е от типа на т. нар. главен одитор. Принципната разлика между двата е, че при втория отговорността се носи персонално от главния одитор или председателя на Сметната палата. По наше мнение, когато се носи колегиална отговорност, всъщност се получава безотговорност.
Друга основна промяна на модела е прилагането на международните одиторски стандарти. В стария закон такова нещо не е записано, а така ние удовлетворяваме всички изисквания, подписани от България в предприсъединителния договор с ЕС за контрол. Друго интересно е създаване на т. нар. консултативен съвет. Той ще има чисто консултативни функции т.е. да може да извършва своята дейност, без да се подлага на политически натиск. Сметната палата ще дава отчет пред Народното събрание. Опосредстващ орган ще е консултативният съвет.

- От колко души ще се състои този орган и какъв ще е мандатът им?
- Предлагаме да бъде от пет човека, избираеми от парламента. Мандатът на председателя на палатата ще е 6 г., на заместник-председателите предлагаме да е 7 г., за да има приемственост и в един момент да не се обезглавява Сметната палата. Председателят не може да бъде преизбиран, но това не се отнася за заместник-председателите. Шефът на звеното на вътрешен одит няма да се сменя от председателя на Сметната палта, ако не се реши от консултативния съвет. Осигуряваме независимост на вътрешния одит, за да може да извършва проверките си спокойно. Ако вътрешният одит проверява шефа си, изходът е ясен. Друга идея е в консултативния съвет да има представител на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Това е гласът на гилдията, която е международно призната. Сметната палата се занимава с годишни финансови отчети, а дипломираните експерт-счетоводители са най-подготвени в тази област.

- Предвиждате ли сериозно намаляване на щатните бройки в Сметната палата?
- Предлагаме много сериозна промяна - от 10 души в ръководството сега, ще останат само трима – един председател и двама заместници.

- А в консултативния съвет?
- Там ще има промяна в заплащането. Предлагаме на всеки член да се плаща по една минимална заплата на заседание, докато сега получават сериозни заплати. Изискванията за поста председател и заместници е да имат 15-годишен стаж в сферата на одита и финансите. Всички останали служители ще преминат през изпити, за да покрият изискванията на межународните одиторски стандарти. Вярвам, че всички експерти, които сега работят в Сметната палата, имат много добра квалификация и издържането на такъв изпит не би било проблем.

- Проблемът с публичността на извършените одити обсъжда ли се?
- Няма да има нищо различно. Одитите ще бъдат публични, даже се предвижда да се публикуват на сайта на палатата. Ако обаче има мнение констатациите от одита да се дадат на прокурор, информация не може да се получи до завършване на съдебното разследване.

- Само контролни ли ще са функциите на Сметната палата и колко видове контрол ще упражнява?
- Предвидено е да може да санкционира в определени рамки. Има няколко вида одит – за заверка на годишния финансов отчет, за съответствие на финансовото управление, за изпълнение на добро финансово управление и накрая – специфични проверки, които се извършват по поръчка на Народното събрание. Предлагаме общини с бюджет под 10 млн. лв., както и независимите висши училища и университети, да бъдат проверявани само по тяхно желание, и то от външни одитори, а не от Сметната палата. Така външни експерти ще заверяват годишните им финансови отчети.

- Ще има ли промени в дейността на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори?
- Комисията проверява качеството на извършените проверки на финансовите отчети, и то когато предприятията са от публичен интерес. Този надзорен орган се създаде след скандала в САЩ, когато една от водещите одиторски фирми „Артур Андерсън“ фалира. Тогава се разбра, че регистрираните одитори на практика са били абсолютно независими. След скандала бе въведен надзорен орган за качеството на одиторските услуги. По европейска директива бе създаден и у нас публичен надзор над регистрираните одитори. Тази комисия има водеща роля при проверките на предприятията от публичен интерес.

- Не се ли страхувате от критиките, че искате да назначите свои хора чрез въвеждането на структурни промени в Сметната палата?
- До този момент дори не са обсъждани кандидатури и нищо не пречи досегашните членове да останат на работа.

- Друга нападка може да е, че искате да променяте институция със 100-годишна история, каквато е Сметната палата.
- Може да съществува от 100 г., но имаше пауза, по понятни причини, в която не действаше. Целта ни е да променим философията чрез въвеждане на изискването за висок професионализъм в работата и избягване на партийни назначения. Да си спомним какво се случи с одита на Министерския съвет в края на миналата година. Тогава за един и същ одитиран обект два различни екипа направиха противоположни констатации в докладите си. Единият бе отказ за заверка, а другият – без резерви. Това са двата края на спектъра на оценки, което не е нормално и не говори за професионализъм.

- Ще се избегнат ли дублиращи контролни дейности в различните агенции и Сметната палата, както например е при обществените поръчки или по проекти по еврофондовете?
- Това са най-чувствителни и най-податливи на изкривяване области. Стремежът ни е държавните органи да заработят по начин, по който да защитават интересите на обществото, колкото и да звучи като клише.

- Кога ще влезе законопроектът за обсъждане в пленарна зала?
- Предполагам, че до седмица. Въпросът е да не влизаме в противоречие с най-важните законопроекти – за държавния бюджет, за изборното законодателство, за здравеопазването. Надявам се до октомври да поведем дебати по проекта за Сметната палата.

- Кои данъчни закони са на дневен ред в парламента?
- Всички, които биха повлияли на изпълнението на бюджета. Както е известно, няма да има промяна на ставки, единствено в акцизите, заради изисквания на европейското законодателство. Не всички данъчни закони трябва да се разглеждат като „бъркане в джоба на хората“. Някои от законите са предназначени да формират поведение. Такъв е акцизът на цигарите. На срещата в Брюксел на председателите на бюджетните комисии, проведена преди седмица, имаше предложение за налагане на данък върху вредните емисии. Така се възпитава правилно екологично поведение и си струва да се поразсъждава по този въпрос.
Предвижда се въвеждане на екоданък за самолетите, защото изпускат вредни емисии в атмосферата.

- Какво бе решено на заседанието в Брюксел по въпроса за дефицита в пенсионните фондове в страните от ЕС?
- Въпросът за пенсионната система бе поставен от Германия и Франция, защото имат същия проблем – застаряване на населението. Има предложение, когато се дават разходи за реформиране на пенсионна система, да не се смята за държавен дълг и дефицит и България го подкрепи. Но е важно да се дават пари за реформи, а не както бяха наливани в банките или в здравната система.

Интервюто взе Лили Мирчева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.