Сегашното състояние на финансовите пазари е „най-тежката криза от Голямата депресия през 30-те години до сега“, е заявил американският икономист проф. Джоузеф Стиглиц в интервю, цитирано от немския вестник „Ди прессе“. Според Нобеловия лауреат понижението на лихвите „временно ще спре кървенето на финансовата система“, но няма да доведе до отстраняването на фундаменталните проблеми, довели до срива. Федералният резерв на САЩ намали във вторник основната лихва със 75 базисни пункта до 2,25 на сто. Според анализаторите намалението е под очакванията за цял 1%, но така Фед си оставя отворена врата за допълнително “орязване”. По думите на Стиглиц правителството би трябвало да помогне на 2 млн. американски семейства да избегнат заплахата от загуба на жилищата им поради факта, че не могат да погасяват вноските по ипотеките си. Цените на имотите вървят надолу, голяма част от американците може да се окажат с по-големи задължения, отколкото реално струват жилищата им, смята Стиглиц. За това вина имал и Фед, който трябвало да предприеме мерки за ограничаване на рисковите кредити. Много анализатори предупреждават обаче, че пониженията на лихвата от страна на Фед не могат да продължат още дълго, тъй като ще доведат до силен инфлационен натиск. Някои смятат, че централната банка на САЩ трябва да продължи с намесата си на пазара, предоставяйки достатъчна ликвидност на банките. Не е на същото мнение обаче мултимилиардерът Стив Форбс, според когото Фед само ще влоши допълнително ситуацията и ще постави авторитета си на карта, ако започне да кредитира неограничено търговските банки. От швейцарската банка “Креди Суиз” предлагат създаването на държавно контролирана структура, която да поеме най-рисковите позиции от търговските банки. Като пример се посочва “Резолюшън тръст”, действала по време на ипотечната криза през 80-те години. От началото на годината се появяват и предложения да се затегнат – поне временно, изискванията за капиталова адекватност на банките, т.нар. Базел 2. Целта е да станат толкова по-високи, колкото по-рискови са позициите на финансовите институции. Негативният резултат би бил свиване на достъпа до кредитиране. Още жертви на кризата? Водещият британски индекс FTSE 100 се повиши при откриването на търговията вчера, но после спадна с 1,13% заради слуховете за следваща жертва на кризата в банковия сектор - най-големия ипотечен кредитор на Острова – банката HBOS, собственик на ипотечнитe кредитори “Халифакс”. Заради слухове, че има сериозни проблеми, акциите й спаднаха със 17%. Несигурността във финансовата система на Великобритания доведе до по-ниски курсове на повечето трезори като “Барклис”, “Лойдс”, “Ройл бенк ъф Скотланд”. От компанията за евтини самолетни превози EasyJet пък предупредиха, че по-високите цени на горивата ще доведат до намаляване на печалбите в бранша тази година. Вследствие на това акциите на целия авиационен сектор потънаха – на “ИзиДжет” се сринаха с 16%, на “Райънеър” с 10%, а на “Бритиш еъруейс” - само с 4,5%. Втората по големина инвестиционна банка в САЩ - “Морган Стенли”, пък обяви вчера, че със 17% са намалели приходите й през тримесечието, приключващо на 29 февруари – до $8,3 млрд.