Финансовите регулаторни органи постигнаха споразумение за почти тройно по-високи капиталови изисквания към банките с цел да се ограничи предприемането на рискове, съобщиха световните агенции. Пакетът, известен като Basel III, е една от най-важните реформи, приети в резултат на финансовата криза. Трезорите вече трябва да имат собствен капитал в размер на поне 7% от активите си - капиталова адекватност от 4,5% - повече от два пъти над сегашното изискване за 2%, и 2,5-процентен буфер за справяне с бъдещи сътресения. Банките, които не успеят да покрият изискванията за този буфер, няма да могат да плащат дивидент, въпреки че няма да бъдат принуждавани да набират средства. За изпълнението на новите правила финансовите институции имат срок от осем години. До 5 години трябва да покрият минималните изисквания за 4,5% собствен капитал, а 1 януари 2019 г. е срокът за изпълнение на изискванията за 2,5% буфер. САЩ и Великобритания настояваха за приемането на още по-строги стандарти, Германия беше против затягането на изискванията и настояваше за по-продължителен гратисен период.
Новите правила ще засегнат особено щатските трезори. Оказва се, че Bank of America Corp. и Citigroup Inc. ще имат ограничения години наред за това, колко средства ще могат да връщат на акционерите и колко плащат на служителите си. А „Блумбърг“ отбелязва, че от 24 щатски банки, включени в индекса KBW Bank Index, седем няма да се справят с капиталовите изисквания. Някои от европейските финансови институции на свой ред ще се наложи да наберат още средства съгласно новите правила. Най-голямата германска банка Deutsche Bank обяви, че планира да продаде акции за най-малко 9,8 млрд. евро. Десетте най-големи германски банки, между които Deutsche Bank и Commerzbank AG, може да имат нужда от около 105 млрд. евро свежи средства. Credit Suisse AG пък обяви, че ще покрие новите правила, без да й се налага съществено да променя плановете си за растеж или пък настоящата си капиталова и дивидентна политика.
С решението си от уикенда Базелският комитет приключи по-голяма част от работата си по пакет от реформи, който ще бъде представен на лидерите на Г-20 на срещата им в Сеул през ноември. Президентът на Европейската централна банка и председател на преговарящата група Жан-Клод Трише определи споразумението като „фундаментално оздравяване на глобалните капиталови стандарти“ и подчерта, че „приносът му за дългосрочната финансова стабилност и растеж ще бъде значителен“. А президентът на германската централна банка Аксел Вебер заяви: „Радвам се, че спецификата на германските финансови институции също беше взета под внимание.“ На 21 и 22 септември предстои още една среща на Базелския комитет, както и през октомври. Регулаторите ще работят и върху приемането на допълнителни изисквания за най-големите глобални банки, за които се смята, че може да представляват опасност за системата в случай на фалит.


Tаксите в България трябва да бъдат прозрачни и ясни

---

Банковите такси в България са неясни и непредсказуеми и се променят често без знанието на потребителите, смятат от неправителствената организация "Активни потребители", предаде БТА. Има и такси, които са неоправдано високи, сред тях са комисионите, които финансовите институции удържат при плащане на такси, данъци и задължения на граждани към държавата, посочиха от организацията. В момента хората, които искат да им бъде издаден международен паспорт с експресна поръчка, трябва да платят на банката, която обслужва МВР, 20 лева такса, за да преведат 200 лева, обясняват от асоциацията. От „Активни потребители“ са категорични, че има необходимост от повече прозрачност, яснота и съпоставимост на банковите такси.