Много от богатите страни доближават максималните равнища на задлъжнялост, което може да предизвика повсеместна паника на пазарите. Това съобщи вчера Международният валутен фонд в три отделни доклада за равнището на задлъжнялост на 23 напреднали икономики.
Експертите от фонда предупреждават, че икономиките на Гърция, Италия, Португалия и Япония са най-застрашени да останат без пространство за финансово маневриране. За да избегнат неконтролируемо нарастване на публичния си дълг, четирите държави са изправени пред сериозен риск от драстични бюджетни съкращения, тъй като традиционните мерки няма да свършат работа, категоричен е МВФ.
Експертите поставят в списъка на страните под заплаха още САЩ, Великобритания, Испания, Исландия и Ирландия. Освен това в отделно изследване фондът изтъква, че се наблюдава „известна свръхреакция на пазара“ по отношение на риска от фалит на икономика от развития свят. Фактът, че дадена страна има малко пространство за маневриране, не е знак, че публичният дълг ще експлодира, или че държавата ще фалира. Подобна ситуация обаче означава, че фискалната политика не може да продължава както обикновено и нещо трябва да се промени, отчитат експертите. И препоръчват фискалната политика на правителствата спрямо дълга да стане по-енергична.
МВФ е определил Австралия, Дания, Южна Корея, Нова Зеландия и Норвегия като дръжавите, които имат най-голяма възможност да правят различни машинации със своите финанси, за да се справят с евентуални нови заплахи за световната икономика.
В доклада се посочва, че доближаването до крайните предели на задлъжнялост кара пазарите повсеместно да вдигат лихвите по държавните дългове, както се случи с Гърция в началото на тази година. Опасенията на инвеститорите за държавните дългове изплуваха на повърхността, след като породената в Гърция европейска дългова криза изстреля доходността по португалските и испанските ДЦК и заплаши да разклати доверието в еврото. Спасителният план за 1 трилион долара на МВФ и ЕС помогна за намаляването на цената на кредитирането през лятото. Миналата седмица обаче доходността по ирландските ДЦК се повиши до най-високото си ниво от май, след като Standard & Poor’s понижи кредитния рейтинг на страната поради опасенията, че спасяването на банките от правителството в Дъблин ще раздуе бюджетния дефицит, припомня “Блумбърг”.

Фондът отхвърля риска от фалит в Европа

Въпреки острите предупреждения МВФ отхвърля риска от фалит в Европа, но и не скрива, че волатилността на дълговите пазари в региона ще остане висока. Има прекалено много песимизъм, коментира Карло Котарели, директор на финансовия департамент на МВФ. На всяка най-малка стъпка в Европа се гледа като на нещо, което може да предизвика катастрофа. Той обяснява, че според фонда рисковете от дългово преструктуриране за момента са чувствително надценени. Въпреки че като цяло е разумно да предположим, че пазарът отразява фундаментите на икономиката, отвреме навреме наблюдаваме свръхреакция от страна на инвеститорите, което има негативни последици за някои страни.

Необходимо е фискално приспособяване

Освен това МВФ предвижда, че дългът в групата на страните от Г-20 ще достигне 115% от БВП през 2015 г. в сравнение със 78% през 2007 г. Според експертите от фонда трябва да има фискално приспособяване, но то не трябва да бъде прекалено рязко. Настоящата среда на ниски лихвени проценти, която за момента позволява обслужването на задължения да бъде под контрол в страните от Г-7, въпреки нарастващите бюджетни дефицити и дългови нива, предоставя възможност за реализиране на процеса по фискалното приспособяване.
Най-малко песимистичният от трите анализа заключава, че просрочията са „ненужни, нежелателни и малко вероятни“. Проучването е дело отново на Котарели, но в екип с Лоренцо Форни, Ян Готчок и Паоло Мауро. Те твърдят, че държавите няма да имат полза от просрочия, защото структурните дефицити, а не лихвените плащания, са основният проблем. В исторически план страните обявяват просрочие на задълженията си не като стратегия за излизане от дългов капан, а ако са сполетени от криза на рефинансирането.