- Г-н Андронов, статистиката на БНБ отчете, че лошите кредити са отбелязали драстичен скок до 6.2 млрд. лв., или близо 16% от общия обем отпуснати заеми през юли. На какво се дължи ускоряващият се ръст?
- Нямам представа как се разпространи числото 15.94%, изглежда, е изчислено от един финансов репортер и масово преписано от останалите медии. Всъщност паричната статистика на БНБ, прочетена правилно, дава дял на лошите и преструктурираните кредити по методиката на ЕЦБ под 12%. Необяснимо е защо част от портфейла е изключена, при условие че представлява близо една пета от всички кредити.
Ако се абстрахираме от технологията на разпространение на подобни новини и се върнем на сериозния проблем с нарастването на лошите заеми, ми се иска да направя едно уточнение. Не може да се твърди, че растежът им е ускоряващ се. Ако юлският е по-голям от юнския, той е същевременно по-нисък от няколко предходни месеца. Общо взето, данните не очертават ясна тенденция за характера на растежа – ускоряващ се или забавящ се. Те обаче със сигурност показват трайно влошаване на качеството на портфейлите - нещо, което е логично следствие от продължаващата у нас рецесия, високата безработица, значима част от която изобщо не се отчита, тежкото състояние на хиляди предприятия, повечето от които на практика са спрели работа, драматичния отлив на преки чуждестранни инвестиции и още множество други негативи, които кризата донесе.
Едва ли някой от колегите ми в банките е имал или има илюзии, че с първите сигнали за излизане от рецесия качеството на портфейлите веднага ще започне да се подобрява. Със сигурност инерцията на влошаването ще продължи известно време, след като страната технически се върне към икономически растеж. Ще ми се да мисля, че България макар и със закъснение, ще извърви същия път като повечето страни от Централна Европа – ще излезе скоро от рецесия, като едновременно с това влошаването на портфейлите ще започне не много дълго след това да се забавя и да се стабилизира.

- Необслужваните в срок фирмени заеми за първи път минаха процента на лоши потребителски кредити. В същото време кредитирането отчита минимални ръстове. Къде се крие проблемът – в липсата на качествени проекти, или в по-консервативния подход на банките?
- Пак ви приканвам да бъдете предпазливи, като правите изводи от числата, които бяха разпространени през последните дни. Имам сериозни резерви към тяхната точност. Що се отнася до кредитирането – то няма да расте в близките години с темповете от предкризисния период. И това е валидно не само за България. Един от резултатите на кризата е влошаването на финансовите отчети на повечето предприятия, което автоматично ги прави непригодни да получат нови кредити. Фирмите пък, които се справят успешно през кризата и биха могли да получат кредити, са много предпазливи и търпеливо изчакват категорични сигнали за настъпващо подобрение в икономиката. Така банките, въпреки желанието си да отпуснат повече кредити, не могат да разчитат на множество възможности за финансиране на фирми и естествено насочиха усилията си към населението.

- Имат ли ресурс трезорите да се справят с по-голям дял на просрочията?
- Споменатата сума 6.2 млрд. лв. е резултат само на един подход за определяне на проблемни кредити, този на ЕЦБ. Има и много други, които могат да дадат и по-големи и по-малки стойности. Освен това, резервите и проблемите не са еднакви в различните банки. Все пак, тъй като полемиката тръгна от числата на паричната статистика, нека използваме въпросните 6.2 млрд. лв. Срещу тях банковият сектор има вече заделени повече от 2.6 млрд.лв. провизии и над 1.1 млрд. лв. отбиви от капитала, т.е. приблизително 4 млрд. лв. от възможната загуба вече е покрита от банките. В същото време с изключение на потребителските кредити, по всички останали има обезпечения, които въпреки спада на цените на имотите, все още имат достатъчно висока стойност, за да покрият разликата до 6.2 млрд. лв.
Капиталовото покритие на рисковете у нас продължава да е едно от най-високите в ЕС – в края на юни над 18% капиталова адекватност при изискуема 12% у нас и 8% в ЕС. Резервите, които банките ни натрупаха през годините, спомогнаха досега България да е една от малкото страни, чийто банки не ползваха държавна подкрепа. За съжаление обаче дълбочината и продължителността на кризата у нас значително надхвърлят силата на проявлението в други страни от ЕС. Типичното за южния пояс на съюза силно присъствие в икономиката на секторите строителство и туризъм, както и свързаните с тях отрасли, допринася за много по-дълбоко проявление на кризите и за бавно и продължително излизане от тях. Именно структурата на българското стопанство, в което доминират проциклични сектори, ще бъде изпитание не само днес, но и в бъдеще. Тя ще принуждава банките да трупат по-големи резерви в добри времена, но и ще ги поставя на по-продължителни и тежки изпитания при кризи.

- Наболяла тема в последно време е повишението на таксите за теглене на пари от банкомат. СиБанк прибегна ли към подобна мярка?
- Не сме повишавали таксите си за теглене на пари от банкомати и в момента те са сред най-ниските на пазара. Някои от банките го направиха за теглене от чужди банкомати, за да стимулират ползването на техните собствени, издръжката на които е все пак доста висока.

- През второто тримесечие на 2010 г. са се появили 28 нови депозитни милионери. Това увеличаване на депозитните милионери, не означава ли, че хората все още не виждат оптимизъм, който да ги накара да започнат да харчат, и така да се ускори излизането от кризата?
- Това обяснение естествено е валидно. Ограниченото потребление е логична реакция при криза. Увеличението на депозити обаче е резултат не само от по-малко харчене, но и от концентриране на вложенията предимно в банкови депозити, тъй като хората със свободни средства ги намират за по-ликвидни и сигурни. Спекулативните вложения във финансови инструменти на капиталовите и дълговите пазари, в небанкови продукти, както и в имоти по време на криза са силно ограничени в полза на спестяванията в банки. Последните носят нисък доход, но в криза хората предпочитат сигурността и възможността да разполагат по всяко време с парите си.

- Как се отнасяте към идеята при отпускане на кредит, банковите инспектори да проверяват и дали клиентът си е платил данъците?
- Положително. Никой кредитор не желае да отпуска средства, които да се ползват за плащане на дългове към трети страни, а не по предназначението в кредитния договор. Всъщност проверки се правят и сега, но ползата е ограничена, доколкото това има смисъл само ако съществува единен регистър на публичните задължения. На всеки се е случвало да вземе удостоверения от една данъчна служба, че не дължи данъци, а в същото време отлично знае, че в друг район на същото или в друго населено място дължи местни данъци и такси, неплатени глоби и т.н. Това, което банките по правило контролират за гражданите например, е редовното плащане на осигурителните вноски просто защото има единен регистър.

- Относно развитието на икономиката на страната, според вас кои са основните фактори, които биха помогнали тя да тръгне към устойчиво възстановяване? И в тази връзка кога ще се отпуши кредитирането и от какво зависи този процес?
- Досегашният опит показа, че възстановяването на вътрешното потребление като фактор за икономически растеж у нас е твърде продължително. Впрочем това е характерно за страни с малък дял на младото население. Смятам, че макар и мъчително и бавно, подобряването на външната среда за нас ще има положително въздействие. От една страна, ще помогне да се завърнат чуждестранните инвеститори или да дойдат нови. В годините преди кризата в страната ни влизаха над 6 млрд. евро годишно, сега ще се радваме, ако достигнат 1 млрд. Икономиката ни е много зависима и от туризма, който ще започне да се възстановява, а с това и обслужващите го отрасли. Подобрената външна среда става причина и банките-майки на местните банки да ги стимулират към реализиране на по-високи обеми нови заеми, което естествено се съпътства със сваляне на цената на кредита и облекчаване на изискванията. Всъщност признаци за това вече има. И както виждате, тъй като свързвам устойчивото възстановяване с обезпечаването на финансов ресурс за икономиката, не мога да не спомена ефективното усвояване на средства по европейски програми, както и от международни финансови институции. Банките ще спомогнат и за това. Ключова предпоставка за възстановяването обаче не е само финансовото му обезпечаване, но и стабилната политическа среда, данъчната предсказуемост и постоянство, насърчаването на инвеститорите с различни програми за развитие на устойчиви отрасли, развитието на големи инфраструктурни проекти и други. А всъщност може би трябваше да започна с функционирането на съдебната система и публичната администрация, които са прогонили не един чуждестранен инвеститор.

Интервюто взе Диана Йосифова