- Г-н Стефанов, структурната реформа в НАП завърши. Успешен ли се оказа ходът с вливането на Агенцията за държавни вземания, която към 1 януари имаше 6,5 млрд. лева несъбрани дългове на държавата?
- За съжаление получихме тежко наследство от Агенцията за държавни вземания, което се дължеше на несъвършеното законодателство и неефективната работа на колегите в АДВ преди това. В НАП имахме трудната задача да бъдем първи в административната реформа, обединявахме структури, съкратихме близо 650 служители. Вече приключихме с това, което тепърва предстои за останалата държавна администрация. За мен никога не е стоял въпросът къде е мястото на Агенцията за държавни вземания и дали вливането й в НАП ще бъде успешно. Напълно логично е целият процес по събирането на данъци и осигуровки, като започнете от декларирането на задълженията, през доброволното плащане и накрая принудителното събиране до продажбата на имуществото на длъжници да бъде работа на една-единствена институция. По този начин се спестява значителен финансов и човешки ресурс, а информацията и отговорността за събирането на задълженията не се прехвърля от една институция на друга.

- Колко от тези средства са събрани досега?
- Върху събираемостта на просрочените задължения оказват влияние няколко фактора. От една страна, продължаващата икономическа криза предполага увеличаване на просрочените задължения към държавата. От друга, появяват се доскоро коректни фирми, които изпитват затруднения да обслужват задълженията си към държавата. Не може да се очаква от НАП за половин година да събере всички дългове на държавата, трупани от повече от десетилетие. През тези първи месеци на работа експертите ни направиха пълен анализ на дейността на АДВ, инициираха инвентаризация на задълженията и наличните активи за продажба. Оказа се, че няма пълна информация за това, какви вещи НАП трябва да продава, къде се намират, някои от тях са все още във владение на длъжниците, за други имаше информация в документи, но не беше ясно къде са физически и т.н.
Направихме също пълна реорганизация на дейностите по продажба на активи. Предприехме съвсем нов подход при събирането на по-малките задължения към държавата. Част от тях обединихме, други предадохме на колцентъра, така че разходите по тяхното реализиране да не надхвърлят стойността им. Само от една кампания по „напомняне” на забравили да внесат навреме данъците си НАП събра близо 2 млн. лв. През първите шест месеца на годината от продажба на имущество НАП внесе в хазната близо 60 млн. лв. Само НАП-София събра 94 млн. стари дългове за първото полугодие на 2010 г. В допълнение и паралелно с всички процеси по реорганизация в този ресор, успяхме да съберем близо 7 млн. лв. от частни държавни вземания и над 2 млн. лв. от търговци, които са в производство по несъстоятелност.

- Как върви изпълнението на плана за приходите в НАП?
- До края на юни постъпленията от данъци и осигурителни вноски са общо 5,7 млрд. лв. Прогнозата ни до края на годината е, че ще съберем 11,7 млрд. общо.

- Върви ли по начертания план свързването на касовите апарати на търговците с НАП?
- Работата по изграждането на тази връзка върви, както сме го планирали. Промените в законодателството вече са обнародвани. Работим по техническите аспекти на свързването и вече вървят тестове на дистанционната връзка. В момента топката е в полето на производителите и вносителите на касови апарати, затова разработваме съвместно новите типове фискални устройства. В интернет страницата на НАП сме публикували специален раздел за дистанционната връзка с НАП, предназначен за производителите и вносителите на фискални устройства.

- На консултативния съвет в агенцията бе повдигнат въпросът, че технологията, която използвате за онлайн връзка, е вече остаряла. Няма ли опасност хакери да манипулират обороти на фирми и така отново да се стигне до ДДС измами?
- Когато избирахме как да бъде осъществена тази връзка, взехме предвид няколко неща. Първо, тя да е достъпна, да е лесна за прилагане и да е изпълнима от всички, все пак говорим за промяната или доработването на 480 000 фискални устройства в страната, част от които регистрирани на малки търговски обекти. Тази технология за свързване се използва в редица други страни като Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания и Армения. Смятам, че възможностите за оказване на влияние, когато осигурим връзката с всички касови апарати, ще бъдат минимални. Пак ще кажа, че имаме над 99% сигурност, че данните не могат да се манипулират. Лично аз нямам съмнения, че свързването на касовите апарати с НАП има много мощен потенциал за изсветляване на скритите обороти.

- Има ли други предложения НАП за осветляване на парите, разплащани „под масата”?
- Настояваме за законодателна забрана за разплащания в брой на суми над 5000 лв., като паричните трансфери, превишаващи тази стойност, задължително да се извършват с банков превод. Друго предложение е свързано с това, всички трудови възнаграждения на работещите в България да бъдат превеждани по банков път, а не в брой. Комбинацията от ограничаването на разплащанията в брой и свързването на всички касови апарати в страната със системите на НАП има потенциал да извади на светло близо 90% от укриваните до момента обороти.

- Както сам заявихте, кризата засили апетита за данъчни измами. Как ще успеете да се справите с фирмите, които водят двойно счетоводство?
- Спешно е необходим достъп на органите по приходите до кредитните досиета в банките. Известно е, че по време на кредитния бум фирмите представяха в банките данни от т.нар. черно счетоводство, докато информацията, подадена в официалните данъчни декларации пред НАП, няма нищо общо с тази, депозирана в трезорите. В практиката засичаме десетки фирми с нулева печалба, на които безпроблемно са отпускани кредити за стотици хиляди евро. Ако ревизорите на НАП получат достъп до кредитните досиета, реалната информация за оборотите на фирмите ще послужи за облагането на истинските им приходи с данъци.

- След шумно обявените акции за скрити доходи на футболисти и певци сигурни ли сте, че всички вече обявяват истинските си хонорари?
- Да, сигурен съм. И ще ви кажа защо. Когато започнахме проверките на футболните клубове, с изключение на един отбор всички останали бяха назначили футболистите си на минимални заплати от порядъка на 220-240 лв. Сега вече няма такива клубове. Обявяват се доходи от порядъка на 50 000 лв. месечно.

- Кои други съсловия са изкушени да крият доходите си?
- В последната година започнахме множество проверки и - ревизии – собственици на скъпи имоти над 500 000 лв., на бентли и други луксозни автомобили, на футболисти, поп и фолк изпълнители. В момента текат ревизии на търговците на злато и сребро, преди месец направихме проверки в заложните къщи и видяхме, че във всяка трета се продава немаркирано злато, има доста сигнали за продажба на крадени вещи. Това са браншовете, върху които са насочени нашите усилия в момента. За последните 12 месеца сме направили и около 1900 ревизии на физически лица – най-различни категории, но най-общо за несъответствие на имущество с официално обявените доходи. От тези ревизии в хазната са влезли близо 60 млн. лв.

- Кои са най-проблемните данъчни приходи и какви мерки предприема НАП, за да увеличи събираемостта им?
- И друг път съм казвал, лесно е да мобилизираме целия апарат на НАП и да започнем да събираме принудително всяка стотинка, да запорираме и продаваме имуществото и за месец-два да предизвикаме верига от фалити. Само че това няма да ни доведе доникъде, тъй като следващата година вече няма да има кой да плаща данъци. От друга страна, кризата е удобен повод доскоро коректни към фиска дружества да се изкушават от измами. Ето ви няколко цифри. Допреди три години само в около 10% от проверките и ревизиите за възстановяване на ДДС се откриваха опити за източване. Сега всяка четвърта ревизия води до частично или пълно отказване на поискания данъчен кредит. Затова, вместо да фалираме фирми, правим единственото възможно и разумно нещо, като насочваме вниманието си към измамите, и то преимуществено към злоупотребите с ДДС. Съвместно с МВР, ДАНС и прокуратурата създадохме специален ресор за борба с измамите и само от началото на годината сме предотвратили данъчни измами за близо милиард лева.

- Ще успеете ли да се справите със събираемостта на ДДС, тъй като министър Симеон Дянков изрази съмнение по този въпрос?
- Очакваме актуализирания план за приходите за бюджет 2010, включително и за ДДС, и затова не мога да бъда конкретен по този въпрос. Ще коментирам, когато видя заложените ни приходи. Само за първите три месеца на 2010 г. беше регистриран спад в потреблението на горивата с 20%, а на електрическата енергия с близо 6%. През първите пет месеца на 2010 г. оборотите на фирмите са намалели с над 7 млрд. лв. в сравнение с 2009 г. От друга страна, се отчита ръст на износа, което води до увеличаване на възстановения от НАП ДДС, което отново е в посока на намаляване на приходите от данъка.

Интервюто взе Лили Мирчева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.