Лихвите по кредити и депозити за домакинства и фирми плахо вървят надолу, показа статистиката на БНБ през юни. При кредитите до 1 млн. евро, договорени в лева и евро, понижението на ставката за година е по-малко от 0.5%. Заемите за домакинства обаче поевтиняват по-драстично. При потребителските заеми 14.22% лихва през юни 2009 г., за същия месец т.г. ставката е 12.67%. Добрата новина е, че има леко понижение и при жилищните кредити. За заемите, договорени в лева, спадът е с 1.31 пр. пункта до 9.08% на годишна база, но спрямо месец май, когато средната лихва бе 8.55%, се наблюдава увеличение.
Жилищните кредити в евро се отпускат при същата лихва, както и преди една година. На месечна база обаче има лек ръст и от 8.29% са 8.51%. Нараства и годишният процент на разходите по такива кредити, който от 9.26% през 2009 г. е скочил на 9.35% през месец юни на настоящата година. При потребителските кредити в лева за домакинства годишният процент на разходите (ГПР) през юни 2010 г. е 14.23%. Спрямо юни 2009 г. той се понижава с 1.08 пр.п. За година общо отпуснатите кредити намаляват с 1.85% до 1.09 млрд. лв., като най-сериозно е свиването в потребителското кредитиране – с 4.17% на годишна база до 169 млн. лв. За сметка на това ипотеките растат през юни с 12% на годишна база до 119.3 млн. лв..
Лихвите по депозити, които са най-предпочитаният спестовен продукт у нас, продължават да вървят надолу както за домакинства, така и в сектор „Нефинансови предприятия“, отчита още БНБ. За населението понижението на влоговете в лева за година е от 8.15 на 6.09%, а в евро – от 6.52% на 5.09%. Влоговете на фирмите в лева вече им носят двойно по-ниска доходност. Ставката за фирмени депозити намалява от 6.69% на 3.88%, а тази за влогове в евро от 4.39% на 3.24%.


Ръководствата на БНБ и КФН обсъдиха регулациите

---

Управителят на БНБ Иван Искров и подуправителите на трезора се срещнаха вчера с новото ръководство на Комисията за финансов надзор (КФН) начело с председателя Стоян Мавродиев. Обсъдени са били промените в областта на надзора, регулациите на европейските институции и тяхното отражение върху националното законодателство. Разгледани са и начините за подобряване на надзорното сътрудничество, както и конкретните възможности за обмен на информация по въпроси от взаимен интерес. Акцент в разговорите е била необходимостта от обновяване на подписания през 2003 г. меморандум за взаимодействие между БНБ и КФН.