Майкъл Скот, Ройтерс

Руската икономика преживява дълбока рецесия, безработицата нараства, а промишленото производство се срива. Някои политици и икономисти се опасяват обаче, че евро-азиатският гигант може да се възстанови твърде бързо. Те се страхуват, че дълго отлаганите реформи, чиято цел е да се повиши конкурентоспособността на компаниите и ефективността на държавата, няма да станат факт, ако Русия бързо се върне към нормалната конюнктура, погребвайки проблемите си под петролния фонтан от пари. Глобалната финансова криза удари страната с неочаквана сила, отклонявайки от растеж от 7-8% до свиване на брутния вътрешен продукт с 9,5% през първото тримесечие на 2009 г., като нито една друга голяма световна икономика не изпита подобен икономически шок. В повечето страни такива отрицателни промени биха предизвикали обществено недоволство и биха се превърнали в заплаха за политическата стабилност.
Някои коментатори в чужбина побързаха да направят мрачни прогнози за нови революции в Русия или пък твърдяха, че са съзрели разкол в системата на двувластие между президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин. Само че подобни очаквания са до голяма степен неоснователни. В Русия, където основните средства за масова информация са контролирани от държавата, на практика няма гражданско общество и Кремъл властва на политическата сцена. Така че политическите обсъждания не са съсредоточени върху риска за масови безредици, а върху опасността да бъде пропуснат историческият шанс за промяна.
Либерални бизнес групи и някои високопоставени фигури от близкото обкръжение на Медведев използват кризата, за да подкрепят твърденията си, че са необходими

широки реформи в сферата на борбата с корупцията

по-силни гаранции за правата на собственост, независима съдебна власт, пенсионна система, създаване на национални фондове за спестявания, по-добра транспортна инфраструктура, за да се намалят разходите на компаниите, и свиване на скъпо струващото регулиране и бюрокрацията. Най-сетне тези мерки биха помогнали на Русия да се освободи от зависимостта си от природните ресурси и да доведат до една по-диверсифицирана и стабилна икономика. Изказват се опасения, че цените на петрола отново ще започнат да се повишават и тогава няма да има реформи, а това ще продължи да излага Русия на същото въздействие на цикъла на бума и спада от последните 20 г., отбелязва Роланд Неш. Сега е идеалното време да се направи програма за реформа.
Очевидно ние сме доволни от тази криза, казва руски министър, пожелал анонимност, цитиран от изданието, като добавя, че история показва, че структурните реформи стават само тогава, когато всичко е зле.
Тъй като политическата система в страната е силно затворена, повечето обсъждания стават далече от вниманието на обществеността. В информационното пространство изобилстват слухове за тайни срещи, на които националистите се противопоставят на реформаторите, за конфликти между фракции на управляващия елит заради активи и за битки за оцеляване сред олигарсите. Неопровержими факти обаче почти няма. Ясно е все пак, че засега съдбата на руската икономика остава почти изцяло в ръцете на петролния и стоковия пазар. Петролът и природният газ са основната част от износа и те са главният източник за приходите на правителството. В края на май цената на основния руски сорт Urals се повиши над $60 за барел за първи път от ноември миналата година в сравнение с $40 в разгара на световната финансова паника. Някои анализатори вече твърдят, че най-лошото е отминало.
Очевидно икономиката достигна дъното през първото тримесечие на тази година и има голям шанс да започне да се възстановява в края на годината, отбеляза в най-новия си
месечен доклад московската инвестиционна банка „Тройка-Диалог“. Най-вероятният сценарий сега е, стига цената на петрола да не спадне под $20 за барел, руснаците криво-ляво да преживеят кризата, казва високопоставен инвестиционен банкер, който работи в западна компания в Москва.
Ранното излизане от рецесия би могло да подкопае позициите на реформаторите, отстояващи мнението, че промяната е необходима, за да подкрепи едно продължително икономическо съживяване. До този момент те, изглежда, губят дебата в някои ключови области.
От миналата година правителството оряза плановете си за големи инвестиции в разбитите пътища, пристанища, летища и железопътни линии, останали от съветската епоха. Ще оцелеят само проектите, които бяха определени като национален приоритет. Сред тях са Зимната олимпиада 2014 в Сочи и проектът на стойност $6 млрд. за модернизиране на острова Руский, недалеч от Владивосток, където през 2012 г. ще се състои срещата на високо равнище на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). И двата проекта бяха разкритикувани от частни инвеститори, които ги нарекоха "бели слонове", т.е. сделка, при която разходите превишават потенциалната печалба. Освен това държавата засилва намесата си в корпоративния свят, настоявайки за промени в борда на националния авиопревозвач „Аерофлот“, вземайки под контрол производителя на самолетни двигатели „Сатурн“ и увеличавайки дела на държавата в енергийни компании като Sibir Energy и газовия концерн Novatek.

Държавен контрол – силен, но не навсякъде

Вицепремиерът Игор Сечин, който отговаря за енергийния сектор, обезпокои миналия месец инвеститорите с поканата си към шефа на руското инвестиционно подразделение на американската банка JP Morgan Наталия Цуканова да му стане съветник по придобиванията.
Сечин минава за знаменосец на националистическото крило в правителството, което е за по-силен държавен контрол върху икономиката и с по-слаба роля на западния капитал. Правителството изобщо не може да управлява тези големи добивни компании, посочва инвестиционният банкер. В крайна сметка рискът е в това, че ще се стигне до много неефективно управление тук, което пък ще накара страната да заприлича на Венецуела или на бразилската държавна енергийна компания Petrobras през 80-те години.
Влиятелният банкер и лобист Игор Юргенс, който управлява "мозъчния център" на Медведев, наречен Институт за съвременно развитие, признава, че в краткосрочна перспектива кризата е засилила позициите на привържениците на твърдия курс. Според него обаче в дългосрочна перспектива Медведев с подкрепата на Путин иска да се върне към реформаторския дневен ред, който самият Путин следваше в партньорството си с бизнеса от 2000 до 2003 г., докато хвърлянето в затвора на петролния олигарх Михаил Ходорковски не отбеляза началото на промяна в курса на правителството. По думите на Юргенс президентът прагматично извършва малки, предпазливи реформи, чиято цел е да отворят повече обществото, да бъде намалена бюрокрацията, да се започне борба с корупцията и да бъде подобрен бизнес климатът. Ако Медведев претърпи неуспех и привържениците на твърдия националистически курс вземат превес в дългосрочна перспектива, то Русия ще се окаже изправена срещу Запада и ще бъде принудена да се обърне за помощ към Китай. А цената на това ще бъде много много по-голяма, отколкото при варианта, ако се обърне към ЕС и САЩ, посочва още Юргенс.