Ива Валериева Сигурни ли сте кой номер обувки носите? Отговорът е ясен, но дали със същата увереност ще си ги поръчате по интернет, без да ги пробвате? Американките са намерили механизъм, който им позволява да купуват онлайн, без дори да се докоснат до обувалка. Те си поръчват три чифта от желания модел – техния номер, предишния и следващия. Така гарантирано някой от тях ще им стане. След като видят кой чифт е по крака им, се възползват от законовото си право да връщат без обяснение стока в определен срок. А търговецът възстановява парите, без да мрънка. В България също има т.нар. период за размисъл след покупката, който е 7 дни за пазаруване през интернет. Рядкост е някой да върне стока у нас, твърди обаче Пламен Узунов, член на управителния съвет на Българската асоциация за електронна търговия (БЕАТ). От сдружението тълкуват факта с по-голямата грамотност на потребителите тук, подробното проучване на техническите параметри на артикула и в резултат на това обмисления избор, който не се нуждае от корекция. По-просто обяснение би могло да бъде, че българите все по-малко пазаруват дрехи и обувки през мрежата. Най-търсени са книгите и музиката. След тях идват уреди като миксери, кухненски роботи, кафемашини, сешоари и електроника, компютърен хардуер, GSM-и и всевъзможни джаджи за подарък. Освен това много офиси вече поръчват консумативи през уебформи на сайтовете или имейли. Големият бум в момента е поръчването на готова храна за офиса и дома, обяснява Узунов. От парфюм до газове от трабант Според последния доклад на Евростат - статистическата институция на Европейската комисия, българите и румънците пазаруват най-слабо през мрежата, а германците и англичаните са истински маниаци. Виртуалните магазини вече предлагат всичко – от подаръци за Свети Валентин, през здравословен кетъринг до парцели на Луната и други чудатости като балони с изгорели газове от трабант (последният артикул се предлагаше в eBay няколко месеца и дори намери своя купувач). Според психолози изкушените да пълнят виртуални колички българи са много. Но спират до бариерата „не знам как се прави“. Започнат ли да проучват, първо откриват побългарената процедура, при която кредитна/дебитна карта не е задължително условие. Образ и подобие Експерти спорят дали е-търговията у нас е електронна в истинския смисъл на думата или е просто малко усъвършенствана продажба по каталог, тъй като плащането най-често се извършва на ръка при доставката. Привържениците на наложен платеж изтъкват, че неизбежно ще има среща с куриера и нищо не пречи да се уредят сметките. Така според тях се заобикалят страховете, че при интернет транзакции са възможни рискове за кражба на данни и източване на карти. Разбира се, има сайтове, които дават възможност плащането да се извърши и чрез банков превод, както и чрез система за електронни разплащания като ePay (https://www.epay.bg) и eBG (https://www.ebg.bg) или финансовата услуга „Транскард“ (http://www.transcard.bg). През системите за разплащания могат да се погасят сметки за ток, вода, парно, газ, телефон, кабелна телевизия, интернет. Няма значение видът на валутата, а размерът И докато българските онлайн магазини дават възможност за алтернативно плащане, то за най-голямата книжарница в света Amazon.com и оказиона eBay.com например ще ви трябва кредитна карта. Няма правило каква точно ви е необходима. Експертите съветват човек първо да избере от кои сайтове ще пазарува, да види техните изисквания и да провери каква карта е най-удобна за целта. Новаците питат дали трябва да поддържа карта в евро, друга в американски долари и т.н. Всъщност валутата няма значение, транзакцията става по курса на банката, която обслужва картата - дори цената да е в долари, няма проблем да платите от сметка в друга валута. Ветераните: Маркови стоки излизат по-евтино Въпреки че статистически всеки трети европеец пазарува в мрежата, хората се страхуват от източване на сметките. За 8% от населението на Стария континент този риск е прекалено голям и те никога не плащат през интернет. Методите за защита стават все по-добри, но и киберпрестъпниците не изостават. У нас за шопинг онлайн се престрашават 3 на сто. Хората си обменят съвети за предпазване, най-популярна е схемата с празната кредитна карта. Откриват си отделна сметка само за интернет. В нея не държат пари, а непосредствено преди да пазаруват, я захранват с нужната сума. Ветерани в купуването през интернет смятат, че най на сметка излизат маркови парфюми, козметика и дрехи. За тези, които нямат кредитна карта, а искат да пазаруват от чужбина, също има вариант. БГ феномен са фирмите, които доставят избраните стоки срещу авансово заплащане в брой. Те не взимат такса от клиента, а чакат да се съберат няколко желаещи, поръчват накуп и печелят от 3-процентната отстъпка за количество. Сайтове, лишени от „родителски“ грижи Към електронна търговия в момента са се насочили предимно малки фирми, които пестят от разходи за наем, отопление и заплати. По данни на БЕАТ в мрежата има много български сайтове за онлайн продажба, но реално работещите са около 100. Такъв сайт призрак може да се получи, ако фирма за електронна търговия прекрати дейността, но не заличи сайта си от интернет. За неработеща страница можете да подадете сигнал в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Ако неработещ сайт не извършва търговска дейност, няма как да бъдат нарушени правата на потребителите, тълкуват от КЗП. Комисията е проверила 100-ина оферти за продажба от разстояние, две трети от които са били по жалби на потребители. Съставени са 21 акта. В повечето случаи търговците са „пропуснали“ да информират клиента за правото му да върне стоката в рамките на 7 работни дни. Нарушават ви правата? Звънете на тел. 02/986 76 72 В новооткрития Европейски потребителски център на софийската ул. "Бачо Киро" 14 всеки може да се оплаче за стоки и услуги от ЕС. Целта на офиса е да улеснява трансграничното пазаруване . В центъра ще се дават консултации за правата на потребителите и ще се приемат жалби. На тел. 02/986 76 72 дават подробна информация и съвети как човек да си търси правата. Според служители засега могат да съдействат по- скоро за наказание на нелоялния търговец, отколкото за връщане на парите.