Диана Йосифова Една пета от българските фирми признават, че са имали проблеми с имитацията на техните марки и географски означения. Това показват данните от изследване между 50 патентни специалисти и 100 фирми със сериозни търговски марки, изготвено от МБМД. Анкетата е била проведена по поръчка на Българската стопанска камара, която организира дискусия за защита на търговските марки в бизнеса. В нея участваха представители на Патентното ведомство, Софийския градски съд, агенция „Митници“ и Комисията за защита на конкуренцията. Мотото на дискусията беше "Да хлопнем вратата пред имитаторите". Няма сектор, който да не е засегнат от кражбата на интелектуална собственост, заяви Мирчо Мирчев, ръководител на Центъра по интелектуална собственост към БСК. 8-10 % от всички стоки в Европа са имитации или фалшификати, а според Мирчев тази порочна практика нанася щети на световната икономика в размер на 500 млрд. евро – повече от приходите от наркотици и проституция. Една трета от всички видове продукти в световен мащаб са фалшификати или имитации, смята Мирчев. Закони има, но не се прилагат Мира Янева от МБМД обобщи резултатите от изследването, като наблегна на факта, че повечето анкетирани не критикуват законодателството, а по-скоро прилагането му в конкретни санкции. 85% от изследваните фирми знаят какво е интелектуална собственост. В същото време 50% от нуждаещите се от патентна защита са потърсили такава. 37% от фирмите признават, че не са наясно за икономическата изгода от притежаването на търговска марка и географски означения. Половината от анкетираните признават, че не търсят защита на интелектуалната си собственост, защото не познават закона и неговите възможности. 48% въобще не осъзнават ползата от такава. 58% не желаят да инвестират или нямат средства да инвестират в тази посока. Според анкетираните българското законодателство е много добро и е унифицирано с европейското. В същото време 22% посочват като слаба страна на родните законови процедури трудното преследване на нарушителите. Една четвърт отбелязат и дългите срокове за работа на администрацията и бавното решаване на съдебните спорове. Анкетираните фирми и патентни специалисти са единодушни, че е необходимо по-строго прилагане на законодателството и по-добра подготовка на специалисти. Според запитаните фирми ползите от притежание на собствена марка са свързани с рекламния ефект, защитата от конкуренцията, налагането на пазара, приходите и печалбите. Българските фирми не защитават правата си По данни на Софийския градски съд 99 % от исковете, подадени за нарушение на търговската марка, са от чужди компании. Най-имитирани са продуктите на модните фирми „Гучи“, „Лакоста“, „Найк“, „Адидас“. „Едната причина родните производители да не търсят правата си е, защото не осъзнават силата и предимствата на търговската марка, а другата причина е свързана с огромните финансови разходи по съдебната процедура“, коментира за „Класа“ Жаклин Комитова, зам.- председател на Софийския градски съд. Според нея, самата държавна такса е изключително ниска, но хонорарите за добре подготвен адвокат, изготвянето на експертизи и ангажирането на вещи лица оскъпява процеса. Най-честите констатирани нарушения у нас са свързани с регистрацията на марка, аналогична с тази на чужди компании, утвърдени в даден сектор. Всяка година броят на делата, свързани с търговските марки, нараства с 10%. За миналата година в агенция „Митници“ са постъпили 275 заявления, от които само 3 на български производители, съобщи Гергана Чешмеджиева от дирекция „Митническо разследване и разузнаване“. Най-често заловените фалшифицирани стоки са от леката промишленост – дрехи, обувки, аксесоари, часовници, козметика, части за мобилни телефони. Чешмеджиева обърна внимание и на незаконно внасяните етикети, които просто се прикрепят към стоката и са много лесен начин за фалшификация, най-вече на модни стоки. 43 000 са действащите търговски марки у нас По данни на Патентното ведомство у нас има 43 000 действащи марки, като всяка десета е на чужда компания. В същото време за 2007 г. има подадени 7000 заявки за получаване на национални марки. „Предимствата за компанията от притежанието на собствена отличителна черта е както осигуряването на монопол върху знака, така и повишаване на имиджа и законова защита“, обясни Добринка Добрева от дирекция „Марки и географски означения“ към Патентното ведомство. Според нея успешните марки трябва да са насочени към определени потребители, трябва да са мотивиращи и запомнящи се. За миналата година ведомството е съставило 109 акта за нарушения, като са иззети 25 000 броя облекла, кафета и часовници. „Солид 55“ срещу „Солид“ В края на миналата година „Солид 55“ (Solid 55) сезира Комисията за защита на конкуренцията за нелоялност от страна на техен дистрибутор. Антимонополният орган наложи глоба на нарушителя ЕТ „Димитър Дечев“ в размер на две глоби от по 25 000 лв., който е регистрирал фирма с името „Солид“ и се представял за търговски представител на производителя на врати, без да има такива права. Конфликтът започва през 2003 година, когато в офиса на фирма „Солид 55“ се обажда недоволна варненска клиентка, за да направи рекламация на поръчаните 5 врати. Оказва се, че дамата си е закупила продуктите от компанията-имитатор. В момента „Солид“ обжалват наложените им глоби, а на строителната седмица в София двете фирми ще са щанд срещу щанд. „Солид 55“ е регистрирана в столицата от 1990 г. Тя се занимава с производството и дистрибуцията на различни видове врати и заключвания. Към момента произвежда собствени марки врати (блиндирани и интериорни SOLID, метални FeRi и интелигентни IPS) и продава промишлени и битови гаражни врати на европейски производител.