“Газпром” казва днес спира ли газа за Украйна
Спира ли “Газпром” кранчето на Украйна или не – това ще стане ясно днес. В петък руският държавен гигант предупреди, че ако ситуацията около украинския дълг за руски газ не се “урегулира” до първия ден от седмицата, «Газпром» спира доставките в10 часа московско време във вторник. По данни на монополиста страната има просрочени задълженя за близо $1,5 млрд.
Спира ли “Газпром” кранчето на Украйна или не – това ще стане ясно днес. В петък руският държавен гигант предупреди, че ако ситуацията около украинския дълг за руски газ не се “урегулира” до първия ден от седмицата, «Газпром» спира доставките в10 часа московско време във вторник. По данни на монополиста страната има просрочени задълженя за близо $1,5 млрд.
Руските отношения със страните, през които преминава синьото гориво, електроенергията и въглищата на Москва, са раздирани от сериозни противоречия след разпада на СССР. Президентът Владимир Путин ги определя като “паразити” заради транзитните такси, които получават, за да преминат през тях евтините руски суровини, и каза, че Русия би трябвало да спре да ги субсидира, съобщава Ройтерс.
Агенцията е направила преглед на бившите страни от съветския блок, които са основни транзитьори.
Украйна
Около 80% от руския газов експорт за Европа минава през Украйна. Страната води дълъг спор относно това колко трябва да плаща Русия, но пикът бе през януари 2006 г., когато “Газпром” спря доставките. В резултат износът за Европа, която получава от Русия над 25 на сто от необходимото й синьо гориво, също пострада. Споровете доведоха дотам, че Украйна бе принудена да плаща почти двойно за своя газ. Москва даде ясно да се разбере, че стратегията й е да купи транзитната инфраструктура, но Киев блокира плана. Миналата година Радата (украинският парламент – бел.р.) прие закон, който забрани приватизацията, продажбата или отдаване под наем на газопреносната система на държавата. За да отвърне на удара Русия обяви намерението си да строи газопровода “Северен поток” за Европа, който да заобиколи Украйна.
Беларус
Около 20 на сто от експорта на руско синьо гориво за Европа минава през Беларус. В добавка нефтопроводът „Дружба”, който минава през Украйна и Беларус, осигурява около 1/10 от необходимия на Стария континент петрол. Отново заради бурни разногласия около цените през януари 2007 г. преносът на нефт през Беларус бе спрян за три дни.
Полша
Полша е основната транзитна страна за руски нефт и газ за Европа. И тръбопроводът „Дружба”, и газопроводът „Ямал-Европа” минават през страната. След сериозни разговори миналата година Полша отхвърли искането на „Газпром” да намали транзитните си такси за руски газ.
Заедно с няколко транзитиращи страни Варшава се обяви срещу руско-германската схема за тръбата на „Северен поток”, която – минавайки по дъното на Балтийско море, да свързва директно Русия и Германия. Причината според Ройтерс са страховете й, че така ще бъде отрязана от руските доставки.
Турция
След редица споразумения с Русия днес Турция все повече се стреми да диверсифицира своя внос на енергийни суровини и има амбицията да е нещо повече от транзитна територия за Москва. Държавната турска компания „Боташ” е част от консорциума, оглавяван от австрийската OMV, за строеж на газопровода „Набуко”, който ще транспортира синьо гориво от каспийския регион и би намалил зависимостта от Русия. В същото време „Син поток” свързва руската и турска газови системи.
Заедно с италианската „Ени”, „Газпром” има и друг голям проект - „Южен поток”, в който държат 50 на 50.
Балтика
Руската система за доставки на суров петрол е свързана с три пристанища на Балтийско море – Вентспилс в Латвия, Бутинге в Литва и руското Приморск. Малки количества се пренасят и по жп път до други балтийски портове като Талин в Естония.
През Естония руските нефтени компании изнасят 25 милиона тона рафинирани петролни продукти на година, което е близо ¼ от експорта им. Но влошилите се междудържавни отношения намалиха тази продукция, както и на метали и въглища. Силно влияние оказа и преместения м.г. мемориал в памет на на загиналите от Червената армия войници през Втората световна война.
През 2006 г. Русия „отряза” тръбата до литовската рафинерия в Мазейкиу. Според анализатори това се дължи на решението на Литва да позволи на полската PKN Orlen да купят рафинерията, след като се интересуваха и няколко руски фирми.
През 2003 г. Русия затвори и нефтопровода до латвийското пристанище Вентспилс, където има терминал. Според руски източници малка е вероятността да се отвори заради експанзията в Приморск.