Визитка:
Инж. Стоян Минков е директор „Корпоративно развитие” на „Строително – предприемачески холдинг” ЕООД. Завършил е „Счетоводство и контрол” в УНСС и „Водоснабдяване и канализация” в УАСГ. Семеен е, с двама синове.

Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

- Г-н Минков, „Строително-предприемачески холдинг” е един от най-големите изпълнители на пречиствателни станции за отпадни води. Колко водни проекта смятате да реализирате и на каква стойност?
- В момента сме фирмата с най-голям пазарен дял в изграждането на пречиствателни станции за отпадни води у нас. През 2004 г. започнахме с реконструкция на такива съоръжения. В момента изпълняваме обекти, свързани с разширение и рехабилитация на градски ВиК мрежи, изграждане на нови, закриване и рекултивация на стари депа за битови отпадъци, изграждане на претоварни станции. Стратегията ни е предопределена от директивите на ЕС за инвестиции в екологията и опазването на околната среда. В този смисъл България е поела ангажименти за изграждане и подобряване на екологичната и водната инфраструктура. За реализацията им в Брюксел са разработени инструменти като ОП „Околна среда” например. Очакванията ни са пред 2011 г. да изпълняваме екологични обекти за над 105 млн. евро.

- Как се отрази глобалната криза на бизнеса ви и кога смятате, че ще усетим възстановяване на икономиката?
- От гледна точка на проекти и поръчки за компаниите, специализирани в инфраструктурното строителство, кризата не се отрази толкова силно. При нас затрудненията идват най-вече в забавените плащания от държавата. Другият негативен ефект е, че много от фирмите, специализирали се във високото строителство, се пренасочиха към инфраструктурното. Много от тях са готови на всичко, за да спечелят обект и свалят цените. Това от своя страна ще доведе до влошаване на качеството, до забавяне в изпълнението на проектите или до фалит на фирмата, предложила нереално ниски цени.

- Предстоят промени в Закона за обществените поръчки. Какво според вас трябва да се направи, за да има по-голяма прозрачност при търговете?
- В една оферта основното е цената. Тя трябва да е ясна в деня на отваряне на офертите. Дори изборът на изпълнител на определена поръчка трябва да е подчинен на пазарния принцип „полза/разходи”. Ако цените на участниците са ясни, на комисията ще е доста трудно да обясни как защитава обществения интерес, като отстранява от участие участник с атрактивна и конкурентна цена, когато той не е представил дадена декларация например, която спокойно би могла да бъде поискана от комисията допълнително. В момента АОП прави предложения за промени в ЗОП, които до известна степен ще спрат недобросъвестното отстраняване на кандидати поради формални съображения, но в ЗОП има и други текстове, които да се дискутират. Например чл.43, според който „страните по Договор за обществена поръчка не могат да го изменят”. Извън оценъчните параметри за избор на изпълнител (обикновено - цена и срок) в договора се уреждат и много други взаимоотношения. За сложен проект с продължителност минимум от 2 години няма начин да не се наложат дадени клаузи от договора да се редактират, допълнят или изменят. Не говоря за цената, срока или други параметри, които са били елемент от оценката.

- Вярно ли е, че само големите компании печелят обществените поръчки?
- Категорично не е вярно. Може да се създава такова впечатление, защото в публичното пространство се говори единствено за големите проекти. Естествено е големите проекти да се печелят от големи, финансово и ресурсно обезпечени компании с опит и ноу-хау. Но на общинско ниво всички търгове се печелят от малки и средно големи местни фирми. За 2009 г. са сключени 2302 договора за строителство след проведена процедура по ЗОП, 2097 броя или 91% от тези договори са на стойност до 2 150 000 лв.

- Държавата забави плащанията си към фирми по обществени поръчки. Вие сблъскахте ли се с този проблем?
- Почти няма фирма, на която държавата да не дължи пари. Включително и към нашата компания има забавяне на плащанията. Само за лот 1 и лот 2 от „Интегриран воден проект за Русе”, по които холдингът работи, възложителят ни бави плащания на сертификати за изпълнени и приети от инженера работи. В същото време в желанието си да изпълним ангажиментите по договора и да съкратим сроковете за изпълнение сме направили разходи за над 12 млн. лв., които към момента не сме получили. Колкото до идеята за отстъпка в размер на 7% от дължимите суми, не смятам, че е удачно бизнесът да бъде притискан по този начин. Тези пари са били договорени за изпълнението на определена работа. И е нормално, когато едната страна по договора си е изпълнила ангажиментите, същото да направи и другата. Не е ясно и каква би била реалната полза от подобна мярка. Въпросът е дали тези 7% от договорените суми са препъникамъкът за излизане от кризата. Да не забравяме, че държавата е пример за пазарни отношения. Добре е да се анализира какви сигнали се подават към чуждестранните партньори с прилагането на такива мерки.

- Планирате ли навлизане на други пазари?
- В момента проучваме пазарите в Македония, Сърбия и Албания. Стремежът ни е да се наложим и в тези страни, така както го направихме и в България.