Веселин Славчев е собственик на „Вени стил” и „Етере“ (ЕТЕRE). Роден е и живее в Пловдив. Завършил е Националната спортна академия, специалност плуване. Има две дъщери. Създава „Вени стил” през 1990 г. и година по-късно се ражда идеята за собствена марка облекла. През 1998 г. са пуснати първите дрехи с марката “Етере”. Днес компанията има 7 собствени магазина и 10 отдадени на франчайзинг. Името “Етере” идва от италиански език и буквално означава „петия елемент“ след въздух, вода, земя и огън. През последните години, наред със световните марки, все по-често по витрините се появяват дрехи на български модни компании. По успешните от тях като “Етере”, “Денил”, “Андрюс”, “Рила стил” се ориентираха към собствени магазини и развиха вериги в цялата страна. Някои заложиха изцяло на собствената колекция, други на ишлемето, а такива като “Вени стил” се възползваха и от двата варианта. - Защо решихте да създадете модна марка? - В края на социализма имаше сериозна липса на всякакви стоки, не само на облекло. Сблъскахме се с много проблеми: липса на материали и работна ръка. Дори нямаше откъде да купим машини и първите две бяха бракувани за вторични сурвини. Искахме да създадем не просто дрехи, които да се продават, а собствена модна линия. Работехме със специалисти от световната индустрия като Грей Кунц, Рут Глок и Ева Шарние. - Колко души работят в компанията? Къде е производството и каква е средната заплата? - В момента във „Вени стил” работят около 150 човека, а в „Етере“ – около 20. Производствената база се намира в Пловдив. Стараем се да няма текучество, тъй като то създава недоверие към фирмата и вътрешно напрежение, а и налага да се правят инвестиции за обучаване на нови хора. - Кои са най-големите предизвикателства в управлението на модна компания? - Доскоро предизвикателството беше да бъдеш харесван и продаван, да си в течение с тенденциите и да си наясно какво търси пазарът. Вече се налага и ново условие – да произведеш колекцията си в срок, дори да изпревариш другите. С някои от клиентите си работим поръчки на CMT (cut, make & trim) – на ишлеме. С повечето обаче практикуваме принципа на създаване на готов продукт. Получаваме дизайнерска скица от клиента, правим кройката, поръчваме платове и аксесоари, ушиваме по седем бройки от всеки модел, които се разпращат до търговските офиси за събиране на поръчки и участия в панаири. Месечният капацитет на производството ни е по 6000 горни и 8000 долни части. - С кои големи компании работите и какви са техните изисквания? - Работили сме с едни от най-големите в бранша като Max Mara Fashion Group, Tommy Hilfiger, Bogner, L’altramoda. В основата на изискванията им винаги е едно и също условие – качествена продукция в кратки срокове. Това обаче може да се реализира само със знаеща и можеща работна ръка. В България хората са много кадърни и това е една от причините чуждестранните клиенти да избират именно нашата страна за осъществяване на поръчките си. Важна причина е и местоположението ни в Европейския съюз. Българските фирми от шивашкия бранш започват да разбират колко е важно да се предлага не само работа на ишлеме, а цялостен пакет услуги за изработване на готов продукт – от кройката през поръчката на платове и аксесоари и ушиването до създаването на облекло, готово за крайния потребител. - Българинът научи ли се да цени родната марка? - За съжаление недостатъчно. Дори понякога е предубеден. Клиенти на „Етере“ са жените между 25 и 45 години. Пазарът ни обаче е много малък и това оказва съществено влияние върху разнообразието. Все още няма достатъчно доставчици на модни аксесоари и това подхранва чуждопоклоничеството. За „Етере“ работи екип от дизайнери – чужди и вътрешнофирмени, които създават голямо количество модели. Те се одобряват или не от главния ни дизайнер Емилия Костова, която създава цялостната концепция на колекцията и задава тенденциите, по които ще се работи за съответния сезон. Маркетинговият екип посочва кое според тях отговаря на нуждите на пазара, коя е целевата ни група, кое ще се търси и кое – не. За колекция пролет/лято 2008 г. бяха одобрени 140 модела облекла. Тя беше създадена за 4 месеца. - Има ли конкуренция между българските модни компании? - Да, вече може да се говори за конкуренция на модния пазар, но това, над което трябва да се работи, са колекциите. На последното изложение на BGate в началото на октомври миналата година фирмите, които представяха колекция за сезон пролет/лято на 2008 г., бяха много малко. За да бъде една модна фирма конкурентоспособна, тя трябва да създава колекциите си поне 7-8 месеца преди сезона. Нашата колекция за есен/зима 2008/2009 г. вече е готова. - Как формирате цените на дрехите? Откъде се снабдявате с платове? - Платовете ни са от Италия, Франция, Турция и България. Купуваме от „Миролио“, „Инкеса“, „Дево“, „Санторини“ и др. За съжаление в България почти няма фирма, която да си позволява да работи с най-добрите платове, тъй като крайният продукт става много скъп. Ценообразуването е комплексен процес. Понякога изглежда елементарно – калкулираш стойността на вложените материали, труда и надценката, която си си определил, и получаваш крайна цена. Но в модния сектор има някои особености, с които трябва да се съобразяваме. Например, когато се купува плат в малко количество за изработка на моделните бройки, той е с цена до три пъти по-висока от тази, на която се предлага при закупуване за изработване на цялата серия облекла. След като се направят моделните бройки, те се показват на панаири, за които се заплаща, правят се каталози, моделите се разпращат до търговски офиси в страната и навън. Всички тези разходи трябва да бъдат предварително предвидени и включени в цената. - Кои са най-сериозните проблеми пред модния бранш в България? Най-сериозният проблем в бранша е липсата на квалифицирани кадри. Липсват специалисти, запознати с тенденциите в световното производство на тъкани, с фешън маркетинга и стратегическото планиране на продажбите. Друг проблем е нелегалният внос и фалшифицирането на световните марки. Правят се измислени аутлети, пускат се уж маркови преоценени стоки и се пришиват етикети на световна марка върху евтини трикотажни дрехи. Проблем за родните модни марки е борбата със създадената у хората негативна нагласа към българските стоки. Понякога много качествени и дизайнерски продукти не се продават добре и не се оценяват само заради това, че са с българска марка. Въпросите зададе Диана Йосифова