Ива Валериева Българските високотехнологични фирми получиха поръчки и излязоха на пазари, за които не са си и мечтали. По сполучливото сравнение на един от най-успешните шефове на хайтек компании, сделките понякога многократно надхвърлят капацитета и се превръщат в боа, глътнала слон. Това е най-характерното за нашата технологична индустрия, която иначе следваше световните тенденции - големите да стават още по-големи чрез изкупувания на малки, консолидация с други лъвове и излизания на фондовата борса. Информационните технологии счупиха рамките на бранша и навлязоха в туризма, търговията, промишлеността, ютилити сектора. Индустрията заговори за умни къщи (контролирани от интернет), интелигентни телефони, които на практика са нещо като мобилен офис в джоба. Интернет все по-често влиза в ролята на туристическа агенция. Индустрията информационни и комуникационни технологии диша във врата на туризма и е много вероятно в следващата година първите двама да си сменят местата. В момента бизнесът с отдиха дава 14,5% от БВП, а информационните технологии заедно с комуникациите по неофициални данни са между 12% и 15%. И със средния за Европа техноръст от 7% редица държави определят годината като най-добрата от 6 години насам. Как да я наречем ние при 50% за България? Въпреки че за първата си година след членството ни в ЕС хайтек индустрията отбеляза небивал ръст и достигна 2,3 млрд. евро, стана ясно за фирмите, че членството ни си има и своите „неудобства”. Най-болезнено се усети това при обществените поръчки – буквално всеки търг беше съпроводен със скандали и оспорвания. Дори не само малки, а и наложили се български фирми обвиняваха държавата в предрешени сделки в полза на чужди корпорации. Подобно на процеса, в който хипермаркетите затвориха кварталните магазинчета, големите фирми изтикват от пазара гаражните компютърджии. Нещо повече – наложиха се супермаркетите за компютри, телефони и всякакви други цифрови устройства. Анализаторите в бранша очакват проходите от продажби в големите центрове да надхвърлят 130-140 млн. евро. Най-голям брой клиенти са излизали със смартфон в джоба си от техномагазините, но най-много пари в касите са оставили лаптопите. Преносимата машина вече настига по популярност настолната. Аргументът, че лаптопът се обновява, трудно губи сила пред стремглаво падащите цени. Ежедневието на хората все повече зависи от виртуалните услуги. Ситуацията повтаря по някакъв начин инвазията на телевизията. Поколенията, които не помнят режима на тока преди двайсетина години, се ужасяват от авариите в мрежата заради... това, че остават без Мреж@та. На този фон на неясно бъдеще на едноличните софтуерни и хардуерни фирми звучи парадоксално, но хайтек и комуникационният пазар са като лего – всяко блокче отваря място за нови, но равностойни участници. Юруш на хардуера Годината ще се запомни с небивалото купуване на информационен и комуникационен хардуер. Цените падат толкова бързо, че и фирми, и ведомства, и домашни потребители са изкушени да подменят апарати, които само преди 3 години са били на върха на технологиите. В масов порядък най-очевидно е пенсионирането на мониторите сандъци и подмяната им с течни кристали или плазма. С две средни заплати може да се купи повече от сносен LCD екран. По-невидим, но чувствителен сегмент е оборудването за мрежи, което става задължителна част за повечето фирми. Нуждата от съхраняване на по-обемна информация и навлизането на бързи, миниатюрни носители са причината за бесните продажби на външни харддискове и флашстикове. Динамичният и силно конкурентен пазар на оборудване доведе до навлизането на нови марки. Ако си мислите, че не може да става по-трудно, знайте, че прогнозите са оптимистични. Появиха се близо 100 невнасяни досега, най-вече MP3 и видео плейъри, оборудване за мрежи и компютърни кутии. Спря обаче вносът на някои цифрови фотоапарати и прожектори по данни на независимата агенция за проучвания и анализи в областта на информационните и комуникационните технологии CBN-Pannoff, Stoytcheff & Co. Ръстът на хардуера е малко над 40%, докато за 2006 г. е бил под 4% според международната агенция IDC. Новите джаджи – микс от най-доброто старо Кое е новото изобретение на 2007-а? Всъщност няма нови технологии. Новото на пазара е маркетингът. Комбинираха се няколко вече съществуващи технологии за направата на един качествено нов продукт. Беше лансирано с нова сила добре забравеното старо. Какво всъщност представляват 3G GSM-ите – безжичните технологии се разработват от десетилетия, сензорните екрани също са познати сами по себе си, да не говорим за GSM мрежите, които отдавна са „пълнолетни”. Подобно е положението с миниатюрните носители на данни - флашстиковете и външните харддискове. Но музикалните и видеоплейърите, безжичните мрежи и 3G GSM-ите предизвикаха всеобща еуфория. Всеки, който работи с компютър, вече има флашка, а мечтата за смартфон се върти във главата и на тийнейджъри, и на бизнесмени. А магазините за мобилни телефони и дигитални устройства са на път да се изравнят по брой с аптеките. Компютърът, това го знае всяко хлапе Машините стават по-интуитивни. Навигацията на програмите е значително по-добра. Освен това компютърът се превърна в мултифункционално устройство – музикална уредба, радио, телевизор, телефон... Превърна се в средство, не в цел, и така преодоля страха на хората, като пое част от познати и необходими дейности. На крачка сме от момента, в който внучето ще казва: „Бабо, включи си Скайпа да ти пратя готината mp3-ка”. Дори хора, които имат езикова бариера и преди години бяха уплашени до смърт от компютрите, сега посягат към тях. Например лаптопите, които наподобяват голяма бонбониера, не само че изглеждат много по-приветливо от настолна компютърна система, състояща се от монитор, кутия, клавиатура, мишка, колонки, кабели, но вече не отстъпват по качество, а и цените са близки. По данни на EIU 19% от домакинствата имат интернет, като 14% от тях се радват на високоскоростен сърф. Близо 2,6 млн. българи имат достъп до световната мрежа по данни на асоциация „Телекомуникации”. Софтуерът като шагренова кожа Хем расте, хем се смалява – така може да се характеризира софтуерната индустрия. За 10 години от $14,2 млн. тази година стигна до 57 млн. евро. Но производителите на компютърни програми бяха в най-трудна позиция. Техният пазарен дял е най-малък – парите за софтуер бяха 13 пъти по-малко от парите, които се завъртяха за хайтек и комуникационен хардуер по данни на Европейската обсерватория за ИТ. В добра позиция са само фирмите, които разработват свои продукти и имат патенти за тях. Показва го и интересът на чуждите компании, които искат да купят фирмите разработчици. Кадрите - пет за четири + внос 2007-а беше катастрофална за комплектуването на персонала в ИТ фирмите. Годината започна с ухажване с по 1000 лв. за начинаещи, но въпреки това позициите оставаха незаети. А по признанието на водещи фирми в края на годината се стига до парадокса при обявени 4 апетитни позиции да се явят едва 5 желаещи, единият от които дори не знае за каква работа кандидатства. Макар че в бранша са заети около 32 хил. души (по данни на IDG), в сектора има хроничен глад за специалисти. По данни на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения дефицитът на кадри в бранша е от порядъка на хиляди, като на мига могат да бъдат назначени 1000 системни администратори, стига да се появят от някъде. Търсенето роди и нов вид посредници – появиха се специализирани трудови борси само за ИТ. За първа година се стигна и до внос на персонал – от Македония, Украйна, Индия. А някои компании гледат дори към Турция заради многото млади специалисти, които говорят български. Като заваля, та цяла година - дъжд от търгове и скандали Толкова много обществени ИТ поръчки имаше през годината, че понякога се случваше в един ден да бъдат отваряни офертите по два различни търга или пък в рамките на 10 часа да се провеждат два етапа по някоя поръчка. Винаги обаче ставаше едно и също – обявяване на поръчка, отпадане на част от участниците заради непълни документи, бурно недоволство в гилдията, жалби и оплаквания. Най-честите обвинения към Министерство на държавната администрация и административната реформа бяха, че заданията са направени така, че само чужди фирми да ги удовлетворяват. Държавата пък обясняваше как не дели компаниите на български и чужди, а всички са наравно европейски и печелят можещите. В момента във фокуса на интереса са електронното здравеопазване, системите за управление на опашките в КАТ и като цяло е-правителството. „Малките“ евро газят, а парите все не им стигат Оказа се, че нашите малки и средни ИТ фирми не могат да се възползват от възможностите за получаване на финансиране по европрограмите. Основната рамкова програма за периода 2007-2013 г. на ЕС за финансиране отпуска 9 млрд. евро за развитието на хайтека. Пари има, но няма кой да ги вземе, защото малкият и среден бизнес не може да се справи с кандидатстването. Проучването, подготвянето на документи и писането на бизнес план бяха препъникамъкът. Наложи се появата на нова категория - ИТ консултирането. Тази обещаваща ниша привлече и международна компания, която през есента стъпи на българския пазар. Хвани бика за рогата Големите родни фирми следваха световните тенденции на сливания и излизания на фондовата борса. Целият сектор говореше за успешното листване на софтуерната компания „Бианор“. Освен нея на БФБ излезе и „Специализирани бизнес системи“. Още няколко обмислят такава стъпка. Престрашихме се за е-търговия Някой от приятелите ви похвали ли ви се, че е избегнал коледните опашки, като е накупил всичко от вкъщи? Дори и да нямате, 100% сте чули за познат, който си е резервирал билет по интернет за евтин полет. Българите преодоляха недоверието и страха си и от онлайн туристическите резервации. Въпреки че появилата се информация за кибер кражби ги държи в положение на изпъната струна, е много по-удобно и бързо.