Пламен Вачков е завършил електроника, доктор е на техническите науки. Председател на ДАИТС от 2005 г. и зам.-председател на Съвета на Международния съюз по далекосъобщения от ноември. Бил е зам.-директор на Централния институт за изчислителна техника и Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Носител е на годишната награда за 2007-а на БАИТ за принос в ИТ. Пламен Вачков е завършил висшето си образование в Московския енергетичен институт. Оттогава е интересът му към руските писатели. Освен руски говори и английски, и френски. Почива си със спорт и градинарство. За Вачков в живота има три важни неща: семейството, интересната работа и пътешествията. Вероятно затова на бюрото му в пълна хармония съжителстват снимки на любимите хора, служебни проекти и глобуси. - Г-н Вачков, Българската асоциация за информационни технологии ви връчи голямото си отличие за принос за развитието на бранша, но паралелно с това големи фирми критикуват ожесточено държавната политика в ИТ. Каква е личната ви равносметка? - Направили сме първата крачка, в никакъв случай не приемам мисията си за развитието на ИКТ за приключена. Като най-належащо е да се решат два основни въпроса. Първо да се изгради информационната и комуникационната инфраструктура на държавата и второ - информационните системи да се изграждат при пълна координация, така че да бъде осигурена тяхната оперативна съвместимост - да „говорят“ на един език и да се „разбират“. На ниво държава е важен и въпросът за информационната и комуникационната сигурност. Данните трябва не просто да се съхраняват, но и да се пазят от измамници и терористи. Аз смятам, че е належащо да се създаде център по ИКТ и микроелектроника на базата на публично-частно партньорство. Дали ще успеем да го направим, не знам, но се надявам. Поставил съм си за цел ведомствата да се откажат от документите на хартия. Безхартийните технологии са много важни за държавната администрация. Но този процес върви много тежко. Служителите са свикнали да се работи с листове. Ще трябва да се изменят някои нормативни рамки, например наредбата за документооборот, която е на близо 35 години. Можеш да направиш прекрасна безхартиена система, но когато наредбата изисква в архива да се пази копие на лист, тогава за какво изобщо говорим?! - След като направим електронни архиви, е задължително да се изградят и информационни центрове за възстановяване на данни след аварии и природни бедствия например. Държавата не е ли длъжник главно към фирмите? - Сигурно сме длъжници и на бизнеса, защото няма оперативна програма ИКТ, а й търсим мястото в останалите. Министерствата не посвещават на този проблем достатъчно внимание. Трябва непрекъснато да им обясняваме, че няма прогрес и конкурентоспособност без ИКТ, много е просто. Като агенция не можем да оказваме пряка финансова подкрепа на фирмите. Но можем да създаваме климат за развитието им. Донякъде сме длъжници и на гражданите, защото не успяхме да реализираме някои добри идеи като програмата „Компютър вкъщи“. Но това е нещо, което държавата трябва да свърши заедно с фирмите. - За повечето българи компютърът и интернет са все още синоним на игри и чат, как си го обяснявате? - Населението няма необходимите знания, за да използва високите технологии пълноценно. Според мен трябва да се направи обучение за цялото население, а не само за администрацията. Работим в тази насока чрез т.нар. обществени телецентрове, чрез които максимално широк кръг от потребители в малки или отдалечени места, като Широка лъка, Полски Тръмбеш, Кнежа, Симитли, да имат достъп както до интернет, така и до електронни услуги. До момента по съвместния ни проект iCenters с Програмата за развитие на ООН са открити близо 100 ИТ „площадки“ за достъп на хората до високите технологии. - Има ли подводни камъни за изграждането на е-държава? - Е-правителството е услуга. Нашата страна си е избрала това да бъдат 20 основни дейности в улеснение на гражданите. Подобна информационна система може да е успешна, само ако се изгради по оптималния начин. Както когато строиш къща си има правила, така е и в ИТ. В цял свят успешните проекти са тези, които са децентрализирани. Подводният камък е инфраструктурата. Засега има много стартове и малко успешни внедрявания докрай. Агенцията няма инструмент, с който да въздейства, но не значи, че не знаем какво става. - Правилно ли е възлагането на обществените поръчки за е-правителство на чужди фирми? - Няма български и чужди фирми. Има такива, които могат да свършат дадена работа, и такива, които не могат. От Министерството на държавната администрация и административната реформа преценяват, кои фирми имат капацитет да изпълнят написаното задание. Не бива да се прави разлика между български и чужди фирми, които оперират у нас. Всичките са в равностойни условия. Те са европейски фирми. Колкото повече международни компании идват у нас, толкова повече работни места се откриват. Например в момента има глад за системни администратори - 1000 души се търсят на момента. - В какво трябва да се съсредоточат българските ИТ фирми? - Категорично върху системната интеграция. В техническата поддръжка също, тъй като ще има все повече информационни системи, които ще трябва да се поддържат. Също така и собствени продукти на базата на системна интеграция - взимаш световните постижения за хардуер и софтуер и върху тях градиш качествено нов продукт. Роботиката например е типичен пример на системна интеграция. - Как ще се развива индустрията ИКТ през следващите няколко години? - По последни данни тя е 8,4% от БВП, темпът на нарастване е два пъти по-голям, отколкото на БВП. Целта е да бъде 15% и сигурно това ще се случи скоро. - Една година след влизането ни в ЕС какви умения са необходими за успешното управляване на ИТ фирма? - Мениджърски, търговски, чудесно е, ако има и инженерни. Иначе пътят, който трябва да се извърви в новата ситуация е дълъг. Повечето ИТ фирми фалират не заради недобри продукти, а заради лош маркетинг. В България управленските умения на световно ниво ще стават все по-търсени. Има си правила, които ако не ги знаеш, не можеш да управляваш успешно. - Наскоро шефът на нюйоркската полиция нарече интернет „новият Афганистан“, чуха се гласове за контрол над мрежата, нужен ли е? - Световната мрежа не бива да е наръчник за правене на бомби. Системите, които свързват страните от ЕС, имат информационен шлюз. Той е нещо като сито, през което подобен тип съдържание не може да премине. Твърди се, че стотици хиляди души в Китай проверяват всички сайтове. България не го прави. Нашата система за интернет е отворена. Имаме екип обаче, който работи по европейската програма „По-безопасен интернет“. - С какво се занимава екипът? - ДАИТС е обучила повече от 30 организации да ползват безопасно световната мрежа. Наш представител участва в Обществения съвет за борба с вредното и незаконно съдържание в интернет, към който има гореща линия за сигнали за незаконно и вредно съдържание. Само през миналата година са получени над 600 сигнала, които са препратени на антимафиотите у нас или на Интерпол. Човекът Любимо четиво ... две са - „ Златният телец“ и „Дванадесетте стола“ на Илф и Петров. В тях има концентриран опит. Допадат ми сентенциите. Например малко изменена фразата „да се обича съветската власт не е професия, трябва също и да се работи“ продължава да е актуална. Най-голямото предизвикателство в живота е ... винаги да гледаш напред и да не се обръщаш. Умението се състои в това, да не се опитваш да фиксираш прекалено дългосрочен график. Животът е това, което се случва, докато си правим планове за него. Принципът, от който не отстъпвам... първо, да не обещавам невъзможни неща и второ, да правя това, за което съм дал дума. Трите неща, които ще взема на самотен остров... телефон, книга и радио. По възможност и телевизионен приемник.