Пааво Хохти е член на Управителния съвет на Sanomatalo Foundation – една от най-големите корпоративни фондации в Европа, собственост на издателската компания Sanoma Corporation. До избирането му на този пост през 1999 г. в продължение на 25 години е бил директор на финландската фондация за култура. Г-н Хохти бе в България по покана на Българския дарителски форум. - Г-н Хохти, за какви цели и в името на какви ценности вашата фондация разпределя средства? - Дарителската ни дейност има дълга, близо стогодишна традиция. Корпоративната фондация днес е наистина мощна институция, особено след вливането на други две. Следваме една основна нишка, която изразява политиката ни през годините – грантове за изследователска работа се дават при условие получателите им да разработват темите си в чужбина. Те трябва да пътуват до Франция, Германия, дори до САЩ, за да извършат своите проучвания. В този подход е заложено желанието ни да насърчим контактите на студентите и докторантите с техни колеги от други страни, така че да изучат чуждия опит и да го донесат във Финландия. Основно се занимаваме с изучаване на медиите във всички възможни аспекти – икономика, съдържание и въздействие; печатни издания, телевизия, мултимедии, интернет, както и социология, психология. Насърчаваме журналистите да работят в най-големите университети - Станфорд, Колумбия, Оксфорд. Очакванията ни са там те да се включват в международни изследователски звена. - Защо този контакт е толкова важен? - Установихме, че е спаднало международното сътрудничество в нашите университети. Хората все повече използват интернет и не се срещат очи в очи. Затова поставихме това допълнително условие. Убедени сме, че качеството на изследователската работа е значително по-високо, когато хората разговарят. Участието в международни дискусии дава незаменим бекграунд за по-нататъшната работа и е гаранция, че избраните теми няма да са тривиални. - Има ли определен размер на средствата, които трябва да привличате за дейността си годишно? - Компаниите сами определят размера на сумите, които предоставят. Не е от решаващо значение колко дават дарителите, защото ние имаме активи и допълнителни приходи от участието си на фондовия пазар и от инвестиции. Това е много солидна основа за дейността ни. Основният капитал от основателите на фондацията е умножен многократно. За нас най-важно е дарителите да имат доверие, че парите им отиват за добре обмислени нужди и проекти. Когато влагаме средства за значими каузи, това повишава доверието в самата компания. Има понятие, което описва това въздействие – хората възприемат бизнесмена като “добър гражданин”. - Не разчитат ли корпоративните дарители нещо от вложеното да им се върне? - Ако имаш положителни послания и високи стремежи, с такова мислене можеш да поставиш компанията си в обществото по много по-добър начин, отколкото ако преследваш краткосрочни цели. Известно е, че печалбата не трябва да бъде прекалено бърза или прекалено голяма, защото може да разруши компанията. Умни хора са ми казвали, че въпросът не е да станеш богат отведнъж, а да останеш в бизнеса. Което от своя страна означава постоянни усилия за създаване на доверие към компанията. Затова не си струва да се правят еднократни дарения за маловажни нужди. - Какви средства предоставят годишно компаниите във вашата страна за обществено полезни нужди? - Не водим статистика, но най-общо мога да кажа, че организацията, която съответства на Българския дарителски форум, има 108 членове и те предоставят 200 млн. евро годишно. Ако говорим само за корпоративните фондации – това са около 70 милиона евро. Но корпорациите осъществяват дарителска дейност и чрез договорите за научни изследвания, които компаниите отчитат не като дарения, а като разходи. - Как взимате решения кои области да подпомагате? - Бих поставил въпроса по друг начин – кой е правилният начин за предоставяне на пари. Нуждата от научни изследвания е постоянна, важно е също да се подкрепя изкуството. Но не е без значение как го правим, също и как избираме хората, които да подкрепим. Този процес трябва да бъде в добра етична рамка, за да се запази доверието. Би било много неприятно, ако се разкрие неетично разпределение на даренията, например на свързани лица - това подкопава чувстното за обективност. Затова винаги се прави някаква експертиза от специалисти в съответната област. Група поне от трима души преценява и взима решението. При нас има строги правила хората в този процес да не присъждат грантове на роднини и свързани лица. - Могат ли чрез дарения да се перат пари? - Ако някой иска да пере пари, той ще иска те да се върнат при него. Но във фондациите донорите дават парите и връзката се прекъсва. Само бордът може да се разпорежда с тях. Забранено е със закон парите да се връщат обратно към донорите. Ако наруши това правило, фондацията би загубила всичко, целия си статус. Така че пране на пари не е възможно. Фондациите обикновено изискват да се посочи откъде идват парите - въпреки че това невинаги е възможно. Във Финландия не сме се сблъсквали с този проблем, чувал съм за подобен опит в Германия, където благотворителна организация е била използвана за транзакции с неясен произход. В САЩ има строги закони, там настояват да се знае и къде отиват парите, за да не попаднат в терористична организация. В Европа този контрол не е толкова силен. Европейският начин за справяне с проблема е чрез саморегулации. Всички трябва да публикуват отчети и да разкриват дейността си пред обществото. - Известна ли ви е практиката бизнесмени да купуват гласове по време на избори? - Никога не съм чувал за подобно нещо. Ако има такава практика, то тя си е чист подкуп. - А когато фирми подпомагат финансово политически партии? - Това също е извън правилата. Парите в специалната рамка на корпоративното дарителство трябва да се използват само за обществени нужди, частният интерес трябва да бъде изключен. Това се постига чрез информация, публикуване на пълни отчети, събирането им в регистър. При нас фондациите знаят, че следващата година трябва да се отчетат много точно колко пари са получили и колко са предоставили. Данъчната система дава допълнителна гаранция с контрола си, защото държавата не иска да предоставя облекчения на фондациите, ако те не се държат както трябва. - Кой е най-големият скандал при вас, за който сте чували? - Във Финландия скандално е например директор да се възползва от обществените средства за свои частни нужди – например фондацията да инвестира в сграда, а директорът на фондацията да живее на същото място. В компаниите акционерите са заинтересовани да контролират всеки разход и това по-трудно би се допуснало, но при фондациите може да се случи, защото всичко се основава на доверието. Затова ако то се разруши, всичко рухва. Въпросите зададе Лили Тодорова