Лили Тодорова За да продават колбаси в ЕС, българските производители трябва да си внесат месо от европейска държава. Цената му при това е по-висока от тази, на която тамошните месари си доставят суровина от Южна Америка. Този затормозяващ съзнанието казус в. “Класа” представи за коментар пред световноизвестния професор по маркетинг Филип Котлър. Ето какво отговори експертът: “Във вашия случай трябва да се приложи т.нар. мегамаркетинг. Този термин се отнася за ситуациите, когато си изправен пред ограничения от някоя страна и за да прокараш продуктите си там, се налага политическо действие. Като цяло политическият маркетинг е метод за решаването на проблеми, произтичащи от държавни решения. Ако произвеждате вино или бира, може би няма да се изискват такива усилия, ще се справите със собствени средства. Но ако ЕС ви налага ограничения за месото, тогава наистина сте изправени пред политически проблем. Затова при решаването му трябва да се включат политиците. Именно те ще водят разговорите с хората, от които зависи да се промени отношението към вашия продукт. Така ще разрешите този мегапроблем. Ще илюстрирам метода и с пример от фармацевтичната индустрия: ако в България произведете лекарство и решите да го изнасяте във Великобритания, но по някаква причина срещате затруднения, има два начина за решение. Отивате при министъра на здравеопазването и му обяснявате колко добро е лекарството. Ако той откаже медикаментът да се продава в страната му, обръщате се към лекарското съсловие. Убедите ли тях, имате шанс да убедите и министъра, че лекарството е добро. Използвате вътрешно и външно влияние. Наричаме го push and pull метод – принуждаване и отдръпване. Или убеждавате министъра, или го принуждавате чрез натиск отвън. Просто бъдете изобретателни.” Филип Котлър коментира и възможността да се промотират в чужбина с привлекателните си страни българските градове и забележителни местности - по примера на добилите качества на марки Лас Вегас, Дубай, Париж, Лондон. “Сити маркетингът или маркетингът на места не е общовалидна техника”, обясни гостът. “Замислете се какво точно се стремите да постигнете с възприемането на едно селище като продукт. Когато правите маркетинг на място, трябва да решите дали искате да дойдат хора, които ще живеят тук, или корпорации, които ще преместят централите и производството си, давайки ви възможност да сложите върху известните им продукти надпис Made in Bulgaria. Маркетингът за привличане на индустрия, например от автомобилостроенето, се предшества от избор на производител, след това на марка и модел. Едва след това се търси екип, който да отиде в Детройт или Токио да преговаря. Различен е подходът, ако само искате да докарате туристи. Но и тогава се изисква сериозна подготовка, не е достатъчно да сложите една табела “Заповядайте на Черно море или елате да карате ски в България” и да приключите с това. Ако един град мечтае да стане известен по света и да привлича посетители, първата стъпка е да се посочат неговите достойнства, активите му, в какво са най-добри в този град. Втората е да определиш кого каниш, третата - да съставиш бюджет и четвъртата - да разработиш много подробен план за действие”.