Людмила Куюмджиева

От 150 клъстера през 2004 – 2005 г. в момента на пазара са останали около 20-28, това обясни Геновева Христова, председател на Управителния съвет на новоучредената Асоциация на бизнес клъстерите /АБК/. По време на представянето на АБК тя добави, че асоциацията обединява интересите на 12 от всички 28 клъстера, в които има около 150 фирми и 12 неправителствени организации. Христова заяви, че потенциално в страната в различните сектори има 18 клъстера. Тя даде пример с винения бранш, туризма, парфюмерията и козметиката, както и етеричните масла. “В енергетиката също има апетит за създаване на клъстери, но те не са стандартни, които да обединяват малки и средни предприятия, а са големи структури. Можем да очакваме в началото на следващата година половината от потенциалните клъстери вече да са факт и да заработят, като вече имаме подадени кандидатури за участие”, коментира още председателят на асоциацията.
Популяризирането на този тип организации ще помогне кризата да бъде преодоляна по-бързо. Това ще стане чрез съвместна работа с различните институции и обявяването на инициативи. Другият вариант е да се работи с потенциалните сектори, които искат да станат клъстери и които обаче са в много начален етап на създаването си, заяви още Христова.
Обединението на бизнеса в подобни организации позволява на фирмите да намират и да изпълняват по-лесно поръчки, да работят с администрацията, както и да пестят разходи
от развойна и от обслужваща дейност, посочиха Петър Статев и Венцислав Славков - заместник-председатели на асоциацията.
Клъстер на български мебелни фирми е успял в началото на 2009 година "да пробие" с поръчка в Германия, с която са обзаведени напълно 15 хотела, категория 2 и 3 звезди, съобщи Христова. Тази поръча не би могла да бъде взета самостоятелно от нито една фирма, която участва в клъстера, добави тя. Отминаха времената, когато фирмите можеха да разчитат само на собствените си сили, за успешен и за печеливш бизнес сега е необходимо обединение на усилията на повече пазарни субекти, посочи Статев. Според него български клъстери могат да участват в търгове и в процедури за обществени поръчки и да се борят с офертите на големи чужди компании.