Почти половината (49%) от мениджърите на компании в България през 2018 г. са били жени. По този показател страната ни дели второто място в Европейския съюз с Естония, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани по повод утрешния Международен ден на жените.

На първо място е Латвия с 56%, а след България и Естония се нареждат Полша и Словения с 47%, Унгария с 43%, Литва и Швеция с 42%, Ирландия с 41% и Словакия с 40%.

Жените съставляват под една трета от мениджърите в Люксембург (15%), следвана от Кипър с 23%, Чехия, Дания, Италия и Холандия с по 29%, Германия с 30%, както и Гърция и Австрия с по 32%.

На европейско равнище около една трета (36%) от мениджърите на компании са били жени, като делът им се запазва почти непроменен от 2012 г. насам.

Освен това дамите са съставлявали малко над една четвърт от членовете на Борда на директорите на листнати на борсата компании в ЕС (27%) и по-малко от една пета от висшите ръководители (17%). Така въпреки че жените заемат приблизително половината от работните позиции в съюза, те все още не са достатъчно добре представени сред мениджърите, отбелязва Евростат.

Делът на жените в бордовете на директорите на публичните компании е най-висок във Франция (44%), следвана от Италия и Швеция (по 36%), Финландия (35%) и Германия (34%). Дамите са под една пета от членовете на бордовете на директорите на публичните компании в Естония (8%), Гърция (9%), Малта (10%), Кипър, Литва и Румъния (по 11%), Люксембург (13%), Чехия (14%), България и Унгария (15%), Хърватия (17%) и Ирландия (19%). 

Жените съставляват над една четвърт от висшите ръководители в публични компании в Литва (28%), следвана от България и Латвия (по 27%) и Румъния (25%). Най-нисък е делът на жените на ръководни позиции в Австрия (5%), Чехия (6%), Италия (9%), Португалия (10%), Дания (11%), Люксембург, Унгария и Полша (по 13%), Белгия, Германия и Испания (по 14%) и Кипър (15%).

В същото време дами са заемали само 30% от местата в националните парламенти в ЕС през 2018 г., като делът им е нараснал от 2003 г. насам, когато са съставлявали една пета (21%) от членовете на националните парламенти, сочат още данните на Евростат.

Делът на мъжете в националните парламенти обаче продължава да е значително по-висок. Нито една страна членка на ЕС няма повече жени, отколкото мъже в парламента си.

През 2018 г. Швеция е имала най-висок дял на жени в националния си парламент с 47%, следвана от Финландия с 42%, Белгия и Испания с по 40%. Значителен брой жени имат места и в парламентите на Австрия (37%), Дания и Португалия (по 36%) и Италия (35%).

В България делът на жените в парламента е 25,4%, което я поставя на 16-о място в ЕС. Дамите са под една пета от депутатите в националните парламенти на Унгария (13%), Малта (15%), Кипър и Гърция (18%) и Румъния (20%).

Делът на жените в правителствата на страните членки на ЕС се е повишил от 23% през 2003 г. на 30% през 2018 г. Най-много жени в правителството си имат Испания и Швеция (52%), следвани от Франция с 49%, Холандия с 42%, Дания с 41% и България с 39,2%.

Най-малко жени в правителството си имат Унгария със 7%, Малта с 12%, Кипър, Италия и Полша със 17%.

Броят на жените президенти и премиери в страните членки на ЕС също е нараснал с периода между 2003 и 2018 г., като миналата година е имало три жени премиерки спрямо нито една през 2003 г. По през разглеждания 15-годишен период делът на жените ръководителки на правителство в ЕС никога не е надхвърлял 14%, което означава, че никога не е имало повече от четири жени на този пост по едно и също време.