„Бих искал Tesla да е частна." Това заяви миналия ноември пред сп. „Ролинг Стоун" отчаяният и изтощен Елън Мъск. Възходът на Tesla бе забележителен. За 15 г. тя се изправи срещу установените автомобилни производители, за да стане световният лидер в производството на електрически коли. Но пътуването бе трудно. Напоследък Мъск казва, че компанията му е в „производствения ад", опитвайки се да увеличи продукцията на Model 3, впечатляваща кола за масовия пазар. По време на опитите си да промени света Tesla често не покриваше производствените си цели и никога не отчете годишна печалба. Усещайки натиска, по-рано тази година Мъск нахока дяловите анализатори за „глупашките" им въпроси и се подигра с армията от продавачи на къси позиции, взели го на мушка.
И все пак на 7 август съобщението на Мъск в извънреден туит, че възнамерява да приватизира Tesla, дойде като шок. Той заяви, че е уредил достатъчно пари, за да купи фирмата по $420 на акция, или за около една пета над цената за момента. Хаосът около туита доведе до кратко прекратяване на търговията с акциите ѝ на NASDAQ. След това Tesla разпространи съобщение, потвърждаващо плана на Мъск. По-късно той добави подробности, подсказващи, че това е нещо повече от шега. До края на деня акциите на фирмата скочиха рязко, нанасяйки тежък удар на продавачите на късо.
Желанието на Мъск да се оттегли от обществения пазар е разбираемо, макар че напоследък изглеждаше да се е помирил с притесненията си. При обявяването на приходите за тримесечието на 1 август той заяви, че продукцията на Model 3 се увеличава и прогнозира скорошни печалби. И дори се извини на анализаторите.
Може ли отново да постигне невероятното? Потенциална спънка може да се окаже нехайното използване на туитове за хвърлянето на последната бомба. Американските регулатори постановиха, че фирмите имат право да разкриват финансова информация чрез социалните мрежи, но не трябва да подвеждат инвеститорите. Те ще чакат да видят дали твърдението му, че е „осигурил финансиране", е вярно.
Друго притеснение е самият обем на предлаганата сделка. Най-голямото изкупуване досега, придобиването от Kohlberg Kravis Roberts на RJR Nabisco през 1989 г., струваше $64 млрд. в днешни пари. Мъск обаче може да няма нужда от сумата 70 – 80 милиарда (включваща почти $10 млрд. дълг), на която Tesla би била оценена при $420 на акция. Според някои изчисления биха му трябвали по-малко от 40 милиарда финансиране, ако собственият му дял (около една пета от фирмата) и тези на други големи обществени инвеститори бъдат включени в новата компания.
Мъск не разкри подробности откъде ще дойдат парите, но е напълно възможно да са от чужбина. Китайският интернет гигант Tencent вече държи голям дял в Tesla. Японската SoftBank, която хвърли големи суми на технологичните фирми чрез своя Vision Fund, може да има желание. Най-вероятният инвеститор обаче е Саудитска Арабия. Според съобщения от миналата седмица суверенният фонд на петролното кралство е купил акции за около 2 млрд. долара в Tesla.
Дори Мъск да успее да повика мангизлиите, приватизацията може да се окаже трудна. Може да има политическа съпротива срещу големи чуждестранни инвестиции в американски автомобилостроител. Мнозина специалисти, които си запазиха акциите на Tesla в трудните дни, дадоха да се разбере в Twitter, че не искат да ги продават. Мъск обеща миналата седмица да създаде специален инвестиционен инструмент, който би позволил на тях и на служителите му „да останат акционери", но според експертите подобно неортодоксално и сложно уреждане може да се сблъска с правни спънки. Тогава дори отстъпчивият борд на директорите на Tesla (който вече обсъди предложението) може да се принуди да го отхвърли. Публична или частна, Tesla още ще принуждава Мъск да кара с максимална скорост.
