Еликсирът на вечната младост
В началото на трънското село Студен Извор, вдясно от пътя, може да се види паметна плоча, върху която е отбелязано, че на това място се е родил и израснал д-р Стамен Григоров, откривателят на Bacillus bulgaricus. В къщата на учения днес се помещава единственият в света Музей на млякото.
Маргарита Димитрова
В началото на трънското село Студен Извор, вдясно от пътя, може да се види паметна плоча, върху която е отбелязано, че на това място се е родил и израснал д-р Стамен Григоров, откривателят на Bacillus bulgaricus. В къщата на учения днес се помещава единственият в света Музей на млякото. Надяваме се, че това е само началото, заяви за „Класа“ внучката на Стамен Григоров – Юлия Григорова, която искрено вярва, че почитта към българското кисело мляко ще бъде възвърната.
Кампания „Да защитим българското кисело мляко“ ще организира Министерството на земеделието и храните, съобщи преди седмица аграрният министър Валери Цветанов. Темата за чистотата на храните е особено актуална в последните месеци, особено след като стана известно, че типично български продукти, каквито са сиренето и кашкавалът, се произвеждат по съвсем различни от традиционните технологии и рецептури. Затова Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/ предложи да възстанови българските стандарти за сирене, кашкавал и кисело мляко. Разбира се, тези стандарти няма да са задължителни за производителите, но само онези, които ги спазват, ще имат право да изписват върху стоката си, че е произведена по оригинална българска технология, обясни д-р Йордан Войнов, генерален директор на НВМС.
„Пръчицата“ , която причинява подквасването
Роденият на 27 октомври 1878 г. Стамен Григоров първо завършил гимназия в София, а след това естествени науки във френския град Монпелие. Докато учил медицина в Женева, се запознал със световноизвестния бактериолог проф. Масол. По това време във Франция българското кисело мляко е вече доста популярно, защото още през 1644 г. арменец от Цариград излекувал с него император Людовик ХІ от лоша стомашна болест. В началото на ХХ век в прочутия институт “Луи Пастьор” в Париж работел носителят на Нобелова награда за 1908 г. Иля Мечников. Според него стареенето на човека е болест като всяка друга. Ученият събрал сведения за 36 държави и установил, че най-много столетници има в България – четирима на 1000 души. Мечников смятал, че ако се противопостави на чревната гнилост микрофлората на българското кисело мляко, която регулира и неутрализира отровните продукти, причиняващи преждевременно стареене, ще бъде победена старостта.
Понеже знаел за тези научни търсения, проф. Масол подсказал на своя млад асистент Стамен Григоров да установи микрофлората на българското кисело мляко. След безкрайни часове над микроскопа най-после била уловена „една пръчица“, която причинява подквасването на млякото. Както се предполагало, Мечников веднага проявил интерес към откритието и поканил младия учен да изнесе доклад пред научния съвет на Пастьоровия институт в Париж. В същото време в авторитетното френско научно списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд“ излязла информация, в която българинът описал причинителя на българското кисело мляко – млечнокиселия бацил. Година е 1905-а, а Стамен Григоров е само на 27 години. По-късно група учени ще нарекат този бацил „българска млечна бактерия“ /Lacto bacterium bulgaricum/. Забележителното е, че светилата на науката никога не забравяли след наименованието на бактерията да изпишат и името на откривателя й – Григоров.
Откъде идва продукт
Има различни информации за произхода на българското кисело мляко. В някои се казва, че продуктът е получен първо в древна Тракия и както често се случва - случайно. Прясното мляко бързо се вкисвало от топлината, а хората забелязали, че така то издържа по-дълго. После започнали да добавят малко от вкисналото и така се получавало „квасеното“. Масово отглежданото домашно животно по това време е била овцата и затова оригиналното кисело мляко се е правело от овче мляко. Кравето не било на почит, защото животните били използвани основно като жива тяга. Говори се също, че Чингис хан включвал киселото мляко в храната на армията си. Използвали овчи стомаси, където само доливали прясното мляко и то непрекъснато се дозаквасвало.
Траки или прабългари първи са добили киселото мляко? За това още спорят историците, но едва ли отговорът е от голямо значение за съвременния човек. За него са важни хранителните и лечебните качества, които притежава продуктът. Българското кисело мляко е полезно, защото съдържа в себе си голям брой живи лактобацили. Консумирайки го, ние подаваме на нашия организъм тази малка проста българска “пръчица”, която се настанява в лигавицата, действа за известно време срещу известни болестотворни микроорганизми и подпомага здравето на човека, обяснява Диляна Славова, изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработвателите. Славова е сред хората, която в момента водят истинска битка за спасяването на българското мляко. Ако България успее да договори с Брюксел удължаване на преходния период, след 1 януари 2010 г. ще има сурово мляко за мандрите и ще могат да правят кисело мляко по класическа родна технология. В противен случай ще бъдат ликвидирани всички ферми с по няколко животни, защото те трудно биха се вписали в европейските норми на този етап. Заради глупавата аграрна политика загубихме истинското българско кисело мляко, твърди д-р Огнян Боюклиев от Института за аграрна икономика. Според него значителна част от продаваното кисело мляко в търговската мрежа съдържа сухо мляко. Единствено с уникални родни продукти можем да впечатлим европейски потребител, твърди Боюклиев.
Японците са най-големите фенове
Изключително популярно за възрастни хора и деца в Япония е българското кисело мляко. Всеки ден 24 милиона японци започват деня си с такава закуска. А най-голямо е разнообразието на млечните продукти, които се произвеждат вече 30 години по лиценз на “Ел Би Булгарикум” в Страната на изгряващото слънце. Дружеството е единствената държавна фирма в млекопреработвателния сектор у нас, правоприемник е Държавното стопанско обединение “Млечна промишленост”, което е създадено през 1965 година. През 1993 г. компанията е преобразувана в еднолично акционерно дружество, което е забранено за приватизация първо с решение на правителството през 1992 г. , а през 2002 г. - и със закон. Дружеството притежава две производствени поделения – в София и Видин, и научноизследователски център, където се разработва ново поколение закваски. Там се съхранява и уникалната колекция от над 900 млечнокисели бактерии и над 100 различни комбинации закваски. От години кисело мляко по български лицензи се произвежда в Германия, Швейцария, Холандия, Кипър, Финландия, Филипините, Франция, Австрия.
Как да го разпознаем в магазина
Щандовете, на които се предлагат кисели млека, изобилстват от марки, сред които купувачът трудно би се ориентирал. Обикновено прави избора си според маслеността, която варира от 0,1% при „Верея“ до 4,5% при млякото „На баба“. Популярни марки са също „Ханско“ на Обединена млечна компания, "Елена" на Би Си Си „Хандел“ ООД, "Роса" на ФАМА АД , Ел Би на "Ел Би Булгарикум" , "Пършевица" на "Зоров - 91", „Родопея“ на „Белев“ ЕООД, Смолян, Данон на „Данон - Сердика“, „Горна Малина“ на „Балкан специал“ ООД. Как е произведено млякото се разбира по етикета. До 20% сухо мляко допуска нормативна уредба. Според БДС технологията обаче това не се допуска, не може да се влагат също сметана и консерванти. Върху опаковката също е описано използването на жива закваска. Просто потребителят трябва внимателно да чете, съветва д-р Йордан Войнов, който твърди, че ветеринарните инспектори проверяват дали описанието на етикетите отговаря на технологията, по която е произведен продуктът.
Мощен имуностимулатор
Гастроентеролозите днес препоръчват българското кисело мляко при всички заболявания на стомаха, червата и черния дроб, които протичат с намалено отделяне на стомашен сок и жлъчка. През 1952 г. д-р Иван Богданов установява, че щам на Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus № 52 притежава противоракова активност. През 2000 г. проф. Акийоши Хосоно от университета „Шиншу“ в Нагано обобщава, че лактобацилите възпрепятстват не само развитието, но и възникването на туморите. Техните клетки продължават да свързват токсините и мутагените даже след като загинат. По-късно е установено, че щамът, изолиран от д-р Богданов, има силно имуностимулиращо действие, на негова основа е разработен препаратът „Деодан“, който има силно противораково и имуностимулиращо действие.