Предстои отрезвяване на играчите на пазара на недвижими имоти у нас, както и естествен подбор на участниците, прогнозира Божидар Нейчев, партньор в консултантската компания Price Waterhouse & Coopers- България във встъпителната презентация на първата антикризисна конференция Balreact. Нейчев очаква още нормализиране нормата на печалбата, като в същото време стихийното намаляване на цените ще се отрази на качеството на предлаганите проекти и услуги. По негово мнение след отминаването на сътресенията развиващите се пазари като България ще бъдат сред най-атрактивните за инвестиции и ще станат двигател на растежа за много западни бизнеси. Под натиска на заобикалящата среда себестойността на строителството ще падне с до 10 на сто, посочиха от бранша. Относно цените специалистите коментираха, че в краткосрочен план ще се запазят ценовите нива, но през 2009 г. и купувачите ще са водещите играчи на пазара. Трябва да знаем, че е важно не бързото наливане на пари, а дългосрочната стратегия за икономиката ни, заяви Росен Плевнелиев, управител на инвеститорската фирма "Линднер". Добрата новина по мнението на главния оперативен директор на Булбанк Андреа Казини е, че не се очаква в страната да се разгърне депресия. Това също ще изиграе ключова роля за привличането на инвеститори. „Свеждането на много високите печалби, към които се стремят инвеститорите в имоти, до едно по-разумно ниво ще даде възможност на бизнеса да преживее“, обясни главният архитект на София Петър Диков. Според него точно от тази висока възвръщаемост от строителните проекти през последните години се формира изключително голям резерв, който ще помогне за възстановяване на пазара. Продажбите на имоти в сивия сектор са основният проблем на пазара, защото се сключват сделки на по-ниски от реалните цени и това води до нелоялна конкуренция, смята Орлин Хаджийски от Price Waterhouse & Coopers. За да се избегне това, той предлага плащанията над дадена сума да се осъществяват единствено по банков път. Практичните решения, предложени от Хаджийски по посока насърчаване на активността, са фокусирани върху закона за данък добавена стойност. Първото засяга срока за възстановяване на ДДС, който у нас е около 4 месеца и половина, което означава, че бизнесът финансира бюджета безлихвено в този период, което затрудняване неговата ефективност. Едно от възможните решения за това е да бъде създаден регистър с изрядните данъкоплатците, които да ползват по-къс срок на възстановяване. Друга пречка е 3-месечното ограничение за ползване на ДДС кредит предвид това, че много от фактурите пристигат след 3-4 месеца, което възпрепятства използването на кредита. За сравнение, стандартно в Европа се приема срокът на упражняване на ДДС кредита да е равен на срока на погасителната давност. Данъчният закон освен това не урежда публично-частните проекти, пояснява Хаджийски.