Стефан Воденичаров е директор на Института по металознание към БАН от 2008 г. Съпредседател е на Сдружението на отбранителната индустрия и ръководи договори с Министерството на отбраната. Притежава над 60 патента и авторски свидетелства, повечето от които в областта на отбраната. Също така е главен редактор на две научни списания и е член на редакционните съвети на още четири международни издания. - Г-н Воденичаров, беше обявено, че 12 изделия за защита срещу тероризъм ще бъдат представени на Световното военно изложение в Абу Даби. Какви по-точно са съоръженията, бихте ли посочили най-основните им характеристики? - Изделията са част от две задачи с международно участие: защита на пристанища срещу терористични заплахи и интелигентна система за защита на стратегически обекти. В тях е приложена идеологията, развивана от страните - членки на НАТО, че тези системи трябва да имат избирателно действие - различаване на цивилно от военно лице. Решението за възпиране на нарушителите летално или нелетално се взима от оператор. По този начин използването на тези средства е възможно при мироопазващи операции, свързани с участието на мирно население, при което се гарантира неговата сигурност. В системата за защита на пристанища са разработени оригинални средства за откриване на нарушители под вода –леководолази и дистанционно управляеми подводни средства. За тяхното неутрализиране са разработени автоматично реагираща преградна мрежа и въздушно оръдие, произвеждащо ударни вълни. И двете са нелетални средства, временно неутрализиращи нарушителите и даващи възможност за тяхното задържане. Разработени са и други средства – с летален изход, използващи възбуждането на ударни вълни с голяма интензивност посредством взривни заряди. Тяхното иницииране става с безконтактна връзка при решение на оператора, отговарящ за защитата на наблюдавания район. Интелигентната система за защита на стратегически обекти разполага със система от сензори, работещи на различни физически принципи, за разпознаване на нарушители и даващи възможност за оценяване на тяхната степен на агресивност. Възпиращите средства също са от летален и нелетален тип, свързани с въздействие върху психиката и физическото състояние на нарушителите. - Бихте ли разказали малко повече за изложението на оръжия, което ще се проведе в Абу Даби? Кои държави участват и с какво ще се представи България? - Изложението е най-голямото от този вид в света. В него участват всички производители на отбранителна техника с изключение на Израел, по разбираеми съображения. Смята се за изключително престижно участието на всяка фирма която има амбицията да излиза на международния пазар на отбранителна техника. Нашата страна ще бъде представена от 10 фирми - членки на Сдружението на българската отбранителна индустрия. Те ще демонстрират някои от традиционните си производства, както и новите разработки, свързани с развитието на този вид технологии и средства. - Средно колко модела военна техника разработва БАН за една година? Какви са постигнатите резултати през 2008 г. и какво очаквате през 2009 г.? - Институтът по металознание е силно адаптивен към нуждите на своите международни клиенти. Те са тези, които определят вида на изделията, които разработваме. Всяка година правим по 5 до 7 нови изделия. Изминалата 2008 година беше успешна в изпълнението на задачи на клиенти от Близкия изток, Европа и Северна Америка. През тази година имаме сериозни задължения към наши традиционни клиенти, както и участие в два големи международни търга в развити индустриални страни. - Работата на института не се патентова, тъй като не може да си го позволи. Всъщност каква сума трябва да плати БАН за патент на военна техника? - Голяма част от нашите продукти са патентовани в България. За патентоването в чужбина се изискват средства, които не са в нашите възможности, тъй като заявяването и поддържането на патенти за една широка гама продукти е невъзможна за нас финансово. Една международна патентна заявка коства над 20 000 евро, а нейната поддръжка изисква също много средства. И това е за едно изделие, а като имаш производствена гама от над 35 изделия, може да го пресметнете. - Като се продава продукцията, до няколко месеца чужди компании започват сами да я произвеждат. Така загубите за БАН не са ли по-големи, отколкото заплащане на патенти? - Много е трудно да се следи нелоялното производство на специална продукция, защото тя стои в специални складове и не е изложена на видни места. Важното за нас е да поддържаме един иновационен тим, който има добри идеи и шанса да ги реализира. Така съревнованието винаги е в наша полза,защото тези, които ни копират, са няколко години след нас. - Имате ли вече данни за продажбите на института за 2008 г. и отбелязва ли се ръст спрямо предходните години? Като цяло за страната ни успешна ли беше м.г. за производителите на военна техника и какво е състоянието на този пазар у нас? - Финансовата година приключи успешно за нас и приходите са с около 24% по- високи. Годината беше добра и за българската отбранителна промишленост. Нашата продукция се ползва с добро име на международните пазари не само заради много доброто си качество, но и заради приемливите ни цени. Надяваме се, че държавата ще преосмисли своята политика към тази промишленост, която е изцяло ориентирана към износ и технологичното й ниво е водещо за цялата ни индустрия. Надяваме се разговорите ни с правителството да доведат до създаването на стратегия за развитието на този отрасъл и неговите шансове да се приобщят към общоевропейския отбранителен комплекс. Интервюто взе Розалия Банкова