Сп. "Икономист" Повечето производители, поразени от рецесията, се опасяват, че следващите им поръчки вероятно ще потънат в нафталин. Това обаче не важи за производителите на уиски в Шотландия - те са заети да връщат към живот старите спиртни фабрики и да строят нови. Причината не е, че британците давят икономическата си мъка, а бумът на износа на малцово уиски. "Произвеждаме 6 милиона литра годишно", казва Дейвид Кокс, директор на компанията за алкохолни напитки Macallan, чието малцово уиски е трето по продажби (като количество) на чуждестранните пазари. На гористия склон над река Спей, където марката „Макалан“ се произвежда от 1824 г., в експлоатация влизат фабрики, които не функционират от 80-те години на 20 век. Освен това са издигнати два нови склада. Новите производствени мощности добавят около 2 милиона литра годишно, като е определена земя за допълнително разширение, казва Кокс. Макар продажбите на уиски във Великобритания да спадат, то консумацията в чужбина расте. През 2007 г. тя достигна 318 милиона литра, което е с 15% повече от 1997 г., на обща стойност от 2,8 млрд. британски лири (5,6 млрд. долара по днешния курс) - с 18% повече. Вярно е, че търговията с бленд (смесено) уиски западна през 2008 г., но малцовото набира скорост. Пиячите започват да предпочитат по-скъпата стока, която се прави от малц от ечемик и обикновено отлежава най-малко десет години, и по-рядко избират зърнено или смесено уиски, което пък обикновено отлежава три години. Най-бързо растящият пазар е Източна Азия и особено Китай, където през 2007 г. продажбите в стойностно изражение на уиски нараснаха от 1 на 70 млн. британски лири, според данни на шотландската асоциация на производителите на уиски. Москва също е пазар за малцово уиски, който преди не съществуваше. Пренасочването на пазара към това по-специално питие означава, че фабриката на Кокс, която досега е продавала голяма част от продукцията си на производители на смесено уиски, сега пази всичко за своите поточни линии. Заради спад в производството през 90-те години повечето фабрики нямат достатъчно запаси, за да посрещнат търсенето. Затова мнозина въвеждат режим на продаваните количества, за да разполагат с десетгодишни и дванайсетгодишни запаси, които да предложат на пазара през следващите години като дори още по-скъпи уискита. Бутилки от 30-годишно питие може да достигнат цени от над 1000 британски лири. За да утоли световната жажда, компанията Ardbeg on Islay нарушава правилото за десетте години и предлага шестгодишно малцово уиски с етикет "много младо", осемгодишно ("все още младо") и деветгодишно ("почти готово"). Кокс обмисля да счупи оковите на възрастта, за да смесва стока на 8, 10 и 15 години под етикет "изборът на главния дестилатор". Други използват възможността, за да направят пари веднага. Търговската асоциация информира, че през 2008 и 2009 г. общо около 500 млн. британски лири ще бъдат изразходвани за шест нови фабрики, две стари ще бъдат вкарани отново в експлоатация, а пет обекта ще бъдат разширени. Фирмите твърдят, че не са засегнати от рецесията, тъй като уискито, произвеждано сега, така или иначе ще се продава след години. Те са уверени, че след като са започнали да предпочитат малцовото уиски, китайците, а и не само те, ще продължават да го търсят. Очевидни доказателства за това могат да се видят в Роуззайл на крайбрежната равнина Мъри, където Diageo, британска мултинационална компания, инвестира около 100 млн. британски лири в огромна фабрика. Смела инвестиция, особено като се има предвид, че успешната търговия с уиски в чужбина разчита на реклама на качеството - традиция на повече от един век.