Световната икономическа криза продължава да оказва негативно влияние върху родната икономика. Последните й жертви са кюстендилската фирма "Аркотроникс" и заводът на „Монди пакеджинг" в Стамболийски. 58 души или 15 процента от работещите във фирма "Аркотроникс", която се занимава с производство на кондензатори в Кюстендил, ще бъдат съкратени. От вчера започва да тече едномесечният срок предизвестие. "Съкращенията на работници в "Аркотроникс" е заради намаляването на обема на работа и загуба на пазари", заяви за „Дарик“ председателят на КНСБ в завода Георги Симеонов. Според него най-много са загубените пазари в автомобилостроенето. "Правехме кондензатори за климатичните инсталации на Mercedes и BMW. Световната финансова криза доведе до съкращаването на58 души от отдел "Ръчни линии", каза Симеонов. Той се надява, че ако до месец бъдат намерени други пазари, част от хората ще бъдат върнати на работа. Фабриката за хартия в Стамболийски също изпитва негативното влияние на финансовата криза и остава затворена поне още месец. Заводът на „Монди пакеджинг", който произвежда хартиени торби и чували основно за строителната индустрия, спря на 4 декември заради липса на поръчки. 90 процента от клиентите на бившия „Целхарт" са в чужбина – Европа, Северна Африка, Азия и Индия, а циментовите заводи там са сред най-потърпевшите от световната финансова криза. Засега от 560-те работници няма пуснати в неплатен отпуск. Повечето ползват платен, натрупан от минали години, а друга част минават обучение по технология и тиймбилдинг. Те обаче не получават надбавки за вредни условия и за нощен труд. Заради световната финансова криза пострадаха множество предприятия както от тежката, така и от леката промишленост. В Смолянска област рудникът спря работа и пусна в 202-ма миньори в безсрочен неплатен отпуск. Текстилните фирми у нас се оплакаха, че работят с половината от капацитета си. Поръчките са намалели с 20 на сто, а съкращенията вече достигат 10 на сто. От Българската асоциация по текстил и облекло казаха, че това е най-тежката криза за отрасъла, защото засяга основните му пазари. От 7 до 10 на сто от производството се изнася за Европа, където в момента покупателната способност намалява и пазарите се свиват. Сред закъсалите предприятия бяха „Дружба“, „Стомана“ и „Фазерлес“, „Стомана индъстри“, „Монбат“, „Рудметал“, „Албена“ и др.