Гергана Костадинова Само половината от общо 4700 предприятия от текстилния сектор ще оцелеят в условията на финансова криза. Това заявиха представители на бранша на публична консултация по проблемите в сектора. Основните трудности на бранша са свързани с ниските работни заплати, текучеството на кадри, лошите условия на труд, липсата на регламентирана държавна политика, както и липсата на поръчки в последните месеци. За шестмесечието на 2008 г. вече се отчита намаление в производството и приходите от 5% в текстила, 10,5% в трикотажните и 12,5% в шивашките изделия. До края на октомври са закрити над 18 хил. работни места, което е 13% от общия брой в бранша. Допълнително се оскъпяват разходите на родните производители и от липсата на лицензирана лаборатория за изследване на тъканите, защото проби се изпращат в ЕС или Турция. От браншовия съюз на производителите на текстил предложиха даването на право на фирмите да реинвестират печалбата си в модернизация на технологиите. Според представителите му правителството трябва да направи всичко възможно банките да отпускат не само кредитни линии, но и реални кредити за българските предприятия. Те очакват и 50% свиване на производството на конфекция. Според Хилда Савчева, председател на браншовата камара на шивашката индустрия, и в момента вече пазарът е страшно стеснен и само държавата е тази, която трябва да поеме удара от кризата. Според нея неквалифицираните фирми вече са изгонили масовите чужди клиенти, а на пазара ни ще останат предприятията от средно и високо ниво. Славчева призова да не се променят икономическите условия за следващата година, за да не загубят фирмите и сегашните си поръчки. Отрасълът трябва да си поеме глътка въздух през следващите 12 - 14 тежки месеца, които предстоят на текстилния бранш, каза Цонко Недялков от Българската асоциация по текстил и конфекция. Според него временното намаляване на осигурителната тежест под 34% ще облекчи фирмите, а нови поръчки за изработване на униформи за държавната администрация и армията ще налеят свежи пари в бранша. След това трябва да се разработи дългосрочна стратегия за спасяване на сектора. От страна на правителството вицепремиерът Ивайло Калфин обясни, че държавата работи за максимално усвояване на средства по оперативните програми на ЕС за затягане на контрола върху качеството и цените на внасяните текстилни изделия. Усъвършенстват се и регламентите с цел отваряне на нови пазари за българските производители. Вицепремиерът се ангажира да постави въпроса пред правителството по отношение на неправомерния внос на стоки от Турция и Китай. Друг голям проблем на бранша е, че често малки и неподготвени фирми печелели обществени поръчки в държавни ведомства заради ниската цена, която предлагат. Те обаче купували стоката от Китай или Турция или възлагали работата на подизпълнители. Нужна е спешна промяна в критериите, като под внимание трябва да се взимат опитът на фирмата и годишният оборот, допълни Калфин. Първите потърпевши Българската минно-геоложка камара /БМГК/: още през октомври дружеството отправи препоръки към своите членове за предприемане на пакет от мерки, с който да се противодейства на влиянието на глобалната финансова криза у нас. „Неохим“: компанията обяви, че забавя пускането на нови мощности поради свитата търговия на торове на международните пазари и стагнацията на вътрешния пазар. „Агрополихим“: финансовата криза не подмина и това дружество, като преди две седмици стана ясно, че ще се наложи поетапно спиране на мощностите на най-големия девненски завод "Агрополихим". Причини за това са свиването на международната търговия в резултат на кризата и проблемите в българското земеделие. „Дружба“: като мярка срещу кризата разградската фирма ще съкрати 20 от общо 320 работници, други петима се пенсионират и ще пести от електричество и командировки в чужбина. Няма да има и коледни заплати. 90% от продукцията на "Дружба" е за износ в Германия, Русия, Чехия, Румъния и други държави. „Стомана“ и „Фазерлес“: гордостта на силистренския бизнес също ще уволнява служители. Продукцията на дружествата е предимно за износ и поради намаленото търсене на в чужбина те прибягват към тази мярка. Вече са съкратени 60 работници в „Стомана“, а според ръководителят на „Фазерлес“ инж. Манол Тодоров ще се наложат съкращения на около 3% от персонала - близо 120 души. „Стомана индъстри“: от 1 декември предприятието в Перник ще преустанови временно производство. Служителите, които имат неползвани отпуски, ще останат в домовете си през декември. Работниците, които са изчерпали дните си за отпуск, ще бъдат ангажирани с основните ремонти, които започват за съоръженията във фирмата. Освен това са спрени капиталовите проекти и са освободени 300 души по взаимно съгласие. „Монбат“: дружеството е принудено да съкрати 120 работници с цел намаляване на разходите. С оглед на финансовата криза „Монбат“ АД предприе и обратно изкупуване на свои акции, с което се опита да подкрепи цената им на борсата. „Рудметал“: рудник "Димов дол" в Рудозем спря работа на 17 ноември официално. Спирането на мината за неопределен период е последица от срива на цените на оловото и цинка, поевтинели 3-4 пъти за последната година, поясниха от предприятието. Няколко дни по-рано стана ясно, че рудникът е пред ликвидация, и от същата дата 200 миньори остават без работа. „Албена“ АД: кризата засегна сериозно и туристическия бранш. Вследствие на това дружеството разработва варианти за редуциране на хотелската база в курорта през следващото лято. Най-лошата прогноза е 50% от хотелите да останат затворени. Печалбата на компанията е с 20% по-малка от миналата година и достига едва 13 млн. лева. Първите потърпевши