Борис Димитров е завършил средното си образование в английска езикова гимназия в гр. Бургас. Бакалавър е по публична администрация в УНСС и има магистърска степен по финансов контрол. Работил е на различни позиции в Прокредит банк и Пощенска банка. През 2006 г. учредява „Кредит навигатор“. Консултантската компания е специализирана в областта на ипотечните, фирмените и потребителските кредити. Експертите от „Кредит навигатор“ предлагат консултации за всички актуални банкови оферти, съобразени с целите и възможностите на клиентите. - Г-н Димитров, как определяте състоянието на нашата банкова система при наличието на сегашната финансова криза? - Към момента банковата система в страната ни е стабилна и няма повод за тревоги. Банките ни са добре капитализирани и ликвидни. За допълнително успокоение на населението правителството взе решение да гарантира минимални вложения на гражданите в банките до 100 000 лв. (до момента бяха гарантирани влогове до 40 000 лв.). Важно е да се повтори отново, че финансовата криза към момента се отразява особено на банките, които се занимават активно с инвестиционна дейност на международните пазари и са търгували с ипотечни облигации, емитирани от американските банки. За щастие такива в България няма. Така че място за съмнения в стабилността на банковата ни система към момента няма. - На какво се дължи фактът, че всички говорят за криза и на нашите пазари? - Доколкото можем да използваме термина „криза” в тази ситуация, то тя се свежда до факта, че на международните пазари паричният ресурс поскъпваше доста и на моменти банките просто спираха да се финансират по между си. Липсваше доверие. Както знаем, голяма част от банките в страната ни набавят ресурс именно на международните пазари. И тъй като парите там поскъпнаха, нормално е те да поскъпнат и към българските кредитоискатели. Това беше прекият ефект. Косвеният е, че някои банки промениха процедурите си, като завишиха изискванията си към кредитоискателите. Както видяхме, през изминалата седмица се взеха конкретни мерки в посока поевтиняване на ресурса на международните пазари. Европейската централна банка, както и повечето централни банки на водещите икономики в Европа, а и навсякъде по света взеха решение за намаляване на основните лихвени проценти. Очакванията са това да поуспокои малко участниците на пазара и да не се стигне до драстично поскъпване на ресурса на банките. Реално покачване на лихвените проценти има от началото на годината - Ще се повишат ли лихвите и с колко? Ще могат ли хората да си позволят това покачване? - Реално покачване на лихвените проценти по кредитите има от началото на годината. Тази седмица много от банките отново повишиха лихвите си по кредитите. Но също така увеличават и лихвите по депозитите. Промяната е при тези банки, които в желанието си да заемат бързо по-голям пазарен дял имаха доста по-агресивна политика и по-експанзивно предлагаха своите продукти с ниски лихви и привлекателни условия, но сега те търпят промени. Това са нормални моменти в развитието на пазара. Кредитоискателите трябва да знаят, че лихвите, освен да падат, могат и да се качват (плаваща лихва). Когато теглим кредит, ако говорим за ипотечните кредити, те са обикновено за срок от 20 години. Нормално е да допуснем, че през този дълъг срок нещо може да се случи, което да доведе до промяна в лихвата. В такива моменти хората не трябва да изпадат в паника. Затова моят съвет към хората, които искат да теглят кредити, е да си правят добре разчет на финансите и да допускат сценарии, в които вноските по кредитите им се покачват с около 15%-20%, за да нямат проблеми с обслужването им. В случаите, когато банката ви увеличи лихвите до размер, непосилен за вас да обслужвате кредитите си, потърсете консултация от експерт за възможностите за рефинансиране на задълженията ви при по-добри условия. - Има ли опасност за влоговете и депозитите на хората? - Засега няма, защото банковата система е относително стабилна на фона на останалите в развитите икономики в момента. Депозитите в България са гарантирани в размер до 40 хил. лв., което покрива над 95% от депозитите на хората в страната. За да гарантира държавата на 100% депозитите, са необходими около 2 млрд. лв., а в момента бюджетният излишък го позволява и това може да е едно от решенията за борба с тази криза. Защото, ако настане паника, и без да има реална опасност, много банки биха пострадали. - Очаквате ли подобна криза като тази в Щатите? - Не, определено. Криза като в Щатите и подобна на тази в Западна Европа няма как да се случи у нас. За България често чувам да се казва, че е добре, че нашата банкова система е консервативна и не сме се включили в търговията с въпросните сложни финансови инструменти. За момента това е в наша полза. А това, което се случи с инвестиционните банки, няма общо с търговските банки у нас. Факт е, че доста банки в България са собственост на големи банкови групи с представителства в цяла Европа и техни отдели са инвестирали в подобни инструменти. Това обаче пряко не се отразява на нашата банкова система. - Как очаквате да се отрази на нашия пазар тази криза? - Възможните ефекти от кризата са в няколко направления и те не са задължително отрицателни. От една страна, се повишават лихвите по кредитите и се затягат изискванията на банките, но пък това ще доведе до едно търсено от БНБ охлаждане на кредитния пазар в България. Стига тези процеси да се контролират, могат да бъдат извлечени много плюсове за икономиката ни, която според много анализатори е започнала да прегрява, особено в областта на недвижимите имоти. Това засега е реалната картина, другото са спекулации от страна на някои хора. - Кой вид услуга се търси най-масово от вашите клиенти? - Клиентите ни изцяло се влияят от тенденциите на пазара. В момент на напрежение на пазарите някои изчакват развитие, което невинаги е най-доброто решение. Пример в тази посока е процентът на финансиране от банките (за ипотечните кредити), който се намалява. Клиентите ще трябва да разполагат вече с по-голямо самоучастие при покупка на недвижим имот. Традиционно ипотечните кредити в София са винаги актуални и търсени от хората. Столицата си остава силен притегателен център и много новодошли желаят да закупят имот с кредит. - Какво се случва на имотния пазар у нас в момента? Има ли някаква разлика в цените и в търсенето? - Имотите в България си остават с един от най-високия ръст на пазара на недвижими имоти, сравнен с този в Западна Европа. Към момента процесът на покупко-продажба се забавя, но това е нормално при случващото се в глобален мащаб. Следва урегулиране на цените и разграничаване на качествените от некачествените имоти. Засега пазарът е стабилен. В ценово изражение може би ще има корекция в цените в посока надолу за имотите в курортните селища, тъй като там застрояването беше планирано спрямо търсенето на чужденците, които в момента се отдръпнаха от нашия пазар. - Има ли опасност от рязко загубване на инвестиционното доверие в страната и намаляване на кредитния рейтинг от чуждите рейтингови агенции? - Има две възможности в тази посока. Едната е, че тези, които са били основни инвеститори в страната, ще намалят своите инвестиции поради липсата на ресурс или високата му цена и това ще се отрази на темпа на развитие на нашата икономика. Но, от друга страна, има и такива, разполагащи с големи парични средства в наличност, които търсят къде да ги инвестират. За тях България би била привлекателно място за инвестиция поради високия годишен икономически растеж, ниската себестойност на продуктите и услугите ни и на фона на останалите държави от Западна Европа - стабилната банкова система. Интервюто взе Гергана Костадинова