В Баку „Бритиш петролиъм“ (Би Пи) е навсякъде - по някои оценки петролната компания има дял от около 50 процента в брутния вътрешен продукт (БВП) на Азербайджан. Затова отиваме в бляскавата като палат сграда на Би Пи, за да се срещнем с шефа Бил Шрейдър, приятен американец, поел ръководния пост в Би Пи - Азербайджан от британеца Дейвид Удуърд през 2006 г. На въпроса харесва ли му Баку, той отвръща, че със сигурност сравнението с Луанда и Джакарта - двата предишни града, където е бил на работа, е в полза на Баку. Най-големият триумф на Би Пи е петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, по който потече петрол в края на 2006 г., заобикаляйки и Русия, и натоварения Босфор. Има и газопровод до Турция. Въпреки упоритите слухове за руски атаки срещу тръбопроводи, докато се водеше войната с Грузия, нищо особено не се случи. Русия обаче излъчи ясното послание, че тръбите, заобикалящи нейната територия, са уязвими и несигурни. Слаби надежди за нови находища Макар че засега в Азербайджан има изобилие от петрол и газ, Шрейдър веднага се съгласява, че надеждите за откриване на нови гигантски находища в западната част на Каспийско море са нищожни. По-големи са очакванията за откриване на такива находища в бъдеще на изток, в Туркменистан. Там съперничеството за газ между Русия и Запада ще бъде най-оспорвано. Туркменистан е по-автократичен и по-малко предвидим от Азербайджан. Още отсега „Газпром“ отчаяно се нуждае от туркменски газ, за да изпълнява съществуващите договори. Но западни компании и политически лидери не губят надежда един ден туркменски газ да потече на запад по петролопровод по морското дъно. Обикновените граждани по никакъв начин не се облагодетелстват от икономическия бум в Азербайджан, дължащ се на петрола. Спираме на пазар извън Баку, за да попитаме местни хора какво е всекидневието им. По-възрастните веднага казват, че са живели по-добре в Съветския съюз. По-младите са огорчени от загубата на Нагорни Карабах, автономния планински анклав, превзет от Армения през войната в началото на 90-те години на миналия век. Неколцина мъже казват, че са готови да участват в нова война за възвръщане на изгубената територия. Правителството демонстративно налива част от приходите за петрола във военния бюджет. Но обществото не проявява въодушевление към управлението на Алиев и не храни никакви надежди за промени след президентските избори на 15 октомври. Тбилиси бързо се възстановява Атмосферата е съвсем различна в Тбилиси, където кацаме следобед. Изненадващо в грузинската столица почти нищо не напомня за неотдавнашната война с Русия след опасенията от средата на август, че градът може да бъде превзет. Ресторантите и баровете са пълни, пътищата са задръстени от автомобили, хората изглеждат доволни. В Тбилиси е съвсем обичайно да се яде и пие до 1-2 ч след полунощ. За разлика от Азербайджан и Армения в Грузия много малко неща напомнят, че тя е била част от Съветския съюз само допреди две десетилетия. Същото може да се каже за грузинската политическа сцена. Някои критикуват ненавистния на Русия грузински президент Михаил Саакашвили заради авторитарните му инстинкти. Още повече са критиките срещу него, че безразсъдно започна войната с Русия през август, като подложи на обстрел столицата на Южна Осетия – Цхинвали, през нощта на 7 август. Въпреки всичко той остава популярен сред избирателите. Саакашвили спечели президентските избори тази година, а партията му има голямо мнозинство в парламента. Въпреки търговското ембарго на Русия грузинската икономика бързо се разраства. Накратко казано, Грузия бързо се разделя със съветското си минало и се приобщава към либералния и демократичен Запад - нещо, което съвсем не може да се каже за останалата част от Кавказ.