Гергана Костадинова Цената на ценните камъни се определя по няколко критерия: карати, цвят, чистота и обработка. Каратът е мярката за тегло на диаманта, като големите диаманти са доста по-рядко срещани от малките и затова теглото на скъпоценния камък определя част от цената му. Един карат е равен на 200 милиграма, или 0.20 грама, а диаметърът му е 6.5 мм (при кръгъл камък). Каратите в диамантите са различни от думата „карат”, с която се определя чистотата на златото. Чистотата на диаманта зависи от наличието на дефекти, които пречат на отразяването на светлината. Цветът е резултат от състава на камъка, а той остава непроменен с годините. Смята се, че безцветният диамант е най-ценен заради процеса на формиране, който е по-дълъг. Но шлифоването е може би най-важният и най-трудният за разбиране критерий. Класическият кръгъл диамант има 58 страни – 33 отгоре, 24 в долната си част и основата, която е 1 страна. Всяка една от страните трябва да бъде прецизно обработена в точна геометрична зависимост спрямо останалите. De Beers Millennium Star – Звездата на хилядолетието на Де Беерс Представете си такъв съвършен и толкова огромен диамант, че нито един от световните експерти не е в състояние да изчисли цената му – това е De Beers Millennium Star. Бил намерен в началото на 80-те години в мината Де Беерс в Конго. Отнело повече от три години шлифовчиците да оформят камъка с помощта на лазерни лъчи. Резултатът обаче е забележителен - уникален, външно и вътрешно искрящ 203-каратов диамант с крушовидна форма. Камъкът носи името De Beers Millennium Star и се превръща в главен експонат в Колекцията на Де Беерс. Пълната колекция включва уникалните наситеносини диаманти, тежащи общо 118 карата, както и 27-каратовия Hearth of Eternity - Сърцето на вечността. Тази колекция е била изложена в Лондон през 2000 г. в Millenium Dome. Норе – Надежда Най-известният цветен диамант е синият Норе с тегло 45,52 карата. Легендата разказва, че е прокълнат. От Индия, където бил намерен, го е донесъл Жан Батист Таверние през 1642 г. През 1668 г. го продал на Людовик XIV с голяма печалба, но бързо похарчил парите, за да плати огромните дългове на сина си. По-късно Таверние се отправил към Индия с надеждата, че ще си възстанови загубите, но загинал, разкъсан от глутница диви кучета. Кралят нарекъл скъпоценния камък Blue Diamond of the Crown - Синият диамант на короната, и през следващите 118 години бил съхраняван във френската кралска съкровищница, като често бил преместван от едно бижу на друго. През 1792 г. по време на Френската революция бил откраднат. След години се появил в Амстердам, където било поръчано прешлифоване във фирмата „Вилхелм Фалс“. Синът на Фалс откраднал камъка, а баща му следствие на влошеното здраве, психическото изтощение и голямата мъка умрял. Синът осъзнал очевидно какво е сторил и се самоубил. През 1830 г. диамантът станал притежание на много богатия банкер Хенри Хоуп и оттогава прокълнатият скъпоценен камък носи неговото име. Но нещастието не подминало и тази фамилия - един от потомците лорд Франсис Хоуп стигнал почти на дъното, а жена му приписвала вината за разпадането на брака им на диаманта. Новият купувач, французинът Жак Коло полудял и се самоубил, а следващите двама собственици били убити. Турският султан, който през 1908 г. купил скъпоценния камък за 400 000 долара, малко след това убил съпругата си и бил свален от престола. Цялото семейство на Едуард МакЛийн било преследвано от 1911 г., когато се сдобило с този носещ нещастие диамант. Говорело се, че единственият начин да се освободи човек от силата на предмета, носещ нещастие, е той да бъде подарен. Затова е интересно, че единственият човек, който не бил застигнат от проклятието, когато се сдобил с диаманта Hope, бил американският бижутер Хари Уинстън. Той закупил диаманта от семейство МакЛинън и го подарил на института „Симпсън“, където е изложен и до днес като чудо на минералогията. Centenary – Столетник Бил открит през юли 1988 г. в мината „Премиер“ на фирмата „Де Беерс“. В суров вид тежал 599,10 карата. Майсторът шлифовач Габи Толковски заедно с група помощници работил върху него близо три години, докато най-накрая изработил най-големия диамант на света, който е абсолютно прозрачен. След шлифоването теглото му е 273,85 карата и има 247 фасети. През май 1991 г. е изложен в Лондонската кула. Star of South Africa – Звездата на Южна Африка Суровият диамант (с тегло 83,5 карата) бил намерен от пастир в Грикатаун през 1869 г. Откриването му поставило началото на диамантената треска и областта била наводнена от стотици хиляди търсачи. Пастирът разменил диаманта с един фермер за 500 овце, 10 вола и 1 кон. След шлифоването му в брилянтна сълза диамантът тежи 47,69 карата и последната договорена цена при продажбата му стигнала до фантастичните 225 000 лири. В момента не е известно къде се съхранява, но от време на време се появяват фотографии, които безспорно доказват, че е още в обращение. Cullinan – Кулинан През 1905 г. в мината „Премиер“ на фирма „Де Беерс“ бил намерен най-големият диамант на света. В суров вид тежал 3106 карата и може да се сравни с по-голям грейпфрут. Диамантът бил наречен Cullinan в чест на основателя на мината сър Томас Кълинан. Първоначално ценната находка била откупена за 1 милион долара, после бил подарен на английския крал Едуард VII. Кралят дал камъка да се шлифова в Амстердам, майсторът го разделил на два по-малки камъка - Cullinan I и Cullinan II. По-големият - Cullinan I, бил преименуван на Голямата звезда на Южна Африка и тежи 530,20 карата. Cullinam II тежи 317,5 карата. И двата камъка са част от английското кралско съкровище. Koh-i-noor – Кох-и-нор – Планина от светлина (на фарси) Кох-и-нор е камъкът, за който съществуват най-много легенди. Не е известно кога е открит. Според някои предания и легенди това станало преди две хиляди години, а други споменават 1304 година. В продължение на два века се намирал сред съкровищата на великите могули. По-късно се озовал при персийския шах Надир. След неговото убийство камъкът попаднал при афганистанците, след тях при сикхите, а след тях през втората половина на 19-и век – при британците. Станал собственост на Южноиндийската компания, която го подарила на кралица Виктория. Кралицата дала камъка да бъде отново шлифован и така се смалил от 186 на сегашните 108,93 карата. Накрая го завещала на съпругата на английския владетел. През 1936 г. кралица Елизабет, съпруга на Джордж VI, поръчала Koh-i-noor да бъде вграден в короната й. Taylor-Burton – Тейлър-Бъртън През 1969 г. този камъквъв формата на капка, тежащ 69,42 карата, бил продаден на търг. Новият собственик станала нюйоркската фирма „Картие“, която го нарекла точно така. На следващия ден обаче го купил американският актьор Ричард Бъртън за своята не по-малко известна съпруга Елизабет Тейлър. Така диамантът бил преименуван на Тейлър-Бъртън. Дебютирал на благотворителен бал, който се състоял в средата на ноември в Монако, където Тейлър го носела на врата си като висулка. През 1978 г. американската актриса съобщила, че го предлага за продажба и че с получените пари ще се построи болница в Ботсуана. Само за да го разгледа, потенциалният купувач тогава трябвало да заплати 2500 долара. През юли 1979 г. диамантът бил продаден най-накрая за 3 милиона долара. Последната информация за него идва от Саудитска Арабия. De Beers Diamond - Диамантът Де Беерс Това е едно от най-великите открития на фирмата De Beers Corporation. Камъкът с тегло 428,5 карата и тъмножълт цвят, веднага след шлифоването му бил представен от компанията на изложението в Париж през 1889 г. Екзалтираната тълпа прииждала, за да се наслади на 228,5-каратовото бижу, по онова време най-големият шлифован камък в света. Въпреки че оттогава били намерени много прекрасни диаманти, диамантът De Beers все още държи четвърто място в света по големина на шлифовани диаманти.